Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 48

— Джагър води война за власт. Не се задоволи да бъде само лидер на Тъмницата. Не се интересува от това кое добре за нас. Интересува се само от това кое е най-добро за него.

— Ти какво мислиш? От кои вампири си? — ме попита Оникс.

Бях тотално изненадана. Две вампирски момичета, едното от който с проблясващ оникс на зъба си, ме питаха аз от кои вампири бях? Естествено, че не можех да кажа, че не бях от никой — и че в действителност дори не съм вампир.

— Трябва да си запазим идентичността и чистотата на кръвта — отговорих категорично. — В крайна сметка дали смъртните ще ни приемат такива каквито сме? Мисля, че трябва да останем верни на себе си, така че да не изгубим идентичността си. Има причина да сме такива каквито сме. Ние не се вписваме в техния свята, така че защо да опитваме?

Говорех колкото от името на вампир, толкова и от свое собствено.

Момичетата се засмяха в съгласие.

Усетихме, че някой да ни подслушва. Вдигнахме погледи и видяхме двамата младежи да стоят зад нас.

— Нали ви казах — измърморих през една фалшива усмивка.

— Имате ли нещо против да седнем при вас? — попита русият.

— Разбира се, че не — каза Скарлет.

Точно тогава забелязах една разрошена, тъмно лилава коса в една ложа точно срещу нас.

— Ъм… малко ми се замая — признах им аз извинявайки се с въртящия се под. — Ще се върна след малко.

Това беше шанса ми да шпионирам Финикс. Измъкнах се от залата и се скрих в сенките до тяхната ложа.

Финикс, заедно с банда заплашително изглеждащи младежи седеше на една каменна маса. Явно Финикс бе доста известен. Когато не дебнеше в сенките беше заобиколен от членове на клуба.

— Джагър не познава истинското значение на това да си вампир — каза един.

— Време е да се откаже — добави друг.

— И точно ти си човекът, който трябва да поеме поста му — каза, отново първия младеж, на Финикс.

— Да — потвърдиха всички в унисон.

— Тогава утре вечер… — обяви един глас.

— … ще се видя с него на кръговете в посевите и всичко ще свърши — довърши Финикс.

Облегнах се колкото можах по-назад в сенките, докато Финикс напускаше ложата последван от застрашителната му компания.

Финикс планираше свой бунт. Какво щеше да се случи ако той ръководи клуба? Беше ли привърженик на вампирите, които смятаха, че трябва да се движат сред смъртните? Ако планираше да се срещне с Джагър на открито със сигурност рискуваше да бъде разкрит.

Усетих вибриране в чантичката ми. Извадих мобилния телефон. Търсеше ме Леля Либи.

— Рейвън? Къде си? — попита ме тя със загрижен тон. — Току-що бях до тоалетната и не те видях там.

— Обърках се. На няколко метра от дансинга съм — честно и отговорих аз, само дето не беше същия дансинг, за който тя си мислеше.

— Приключих с гадателката. Каза ми, че в картите вижда сватба.

— Ще се срещнем пред сергията на гадателката на таро.

Затворих. Ако гадателката на таро наистина имаше паранормални способности щеше да информира леля ми за действителното ми местонахождение. За щастие способностите й стигаха само да прибере парите на хората.