Читать «Клуб „Ковчег“» онлайн - страница 44

Бях изненадана, че Леля Либи танцува така добре. Но пък тя беше актриса и прекарваше повечето време на сцена. Сигурна съм, че й се е налагало да танцува степ, рок и джаз през някакъв етап от кариерата й. За леля ми дансинга на Клуб Ковчег бе просто вид сцена и на нея тя танцуваше сякаш е пред хилядна публика.

Леля Либи се измори преди мен и попита дали не можем да си починем. Седнахме за няколко минути на канапетата с формата на ковчег успокоявайки дишането си, а след това атакувахме малкия битпазар от другата страна на клуба. Леля Либи беше в рая на художествените произведения. Не знаеше при кой продавач или гадател да отиде първо.

— Хайде да ти купя някакво бижу — Леля Либи огледа редовете от пръстени, медальони и гривни изработени от калай, кристал и мъниста.

— Нищо не е нужно да ми купуваш.

— Но аз искам… аз съм ти леля. Всичко тук е ръчна изработка. Избери си нещо, което ти харесва.

Една гривна наистина ми хвана окото. Беше тънка гривна от мъниста със закачен талисман — мъничка бутилка с любовен еликсир.

Сложих си я на ръката до скритата ми пластмасова гривна за клуба и прегърнах признателно леля.

Изведнъж нещо улови погледа й.

— Карти таро! — възкликна тя. — Хайде да ни прочетат бъдещето по тях.

— Страхотна идея. Ти си първа.

Когато леля седна аз осъзнах, че това е шансът ми отново да посетя подземния клуб. Беше гадно така да я изоставя, особено след като току-що ми купи тази специална гривна, но щеше да е само за няколко минути — не повече от това да отидеш до претъпкана тоалетна и да се върнеш. И знаех, че ако изобщо исках да видя клуба отново, това беше единственият ми шанс. Тайната врата беше скрита някъде наблизо, а аз наистина трябваше да разгледам по-подробно клуба. Щеше да отнеме няколко минути и докато предскажеха бъдещето и предишните животи на леля ми, щях вече да съм се върнала.

— Трябва да отида до тоалетната. Не се притеснявай ако се забавя. Тези питиета сякаш минаха направо през мен.

Леля Либи не изглеждаше притеснена. Тя вече така си говореше с гадателката сякаш й беше терапевт от години.

Опитах се да следвам пътя, по който минах в нощта, когато попаднах на тайния вход. Бях се отправила към тоалетните и тогава димът ме обърка. Застанах близо до бара, затворих си очите и се завъртях в кръг, като така се опитвах да се дезориентирам. След това се промуших през тийнейджърите и се отправих към тоалетната. Когато видях, че отивам в противоположната посока разбрах, че съм на прав път. Забелязах една стена скрита в сенките. Плъзнах ръката си по нея търсейки тайна врата, когато открих нещо изглеждащо по-скоро на килер. Точно в десетката.

Завъртях дръжката на малката, с форма на ковчег, врата и натиснах с цяла сила. Когато се отвори към малък коридор знаех, че съм открила пътя. Бързо минах през тесния коридор и се спуснах по стръмните стъпала. Стигнах до капака на ковчега с надпис БЕЗ ИЗХОД и се опитах да го отворя.

Естествено беше заключен.

Не ми оставаше друг избор. Почуках.

Удрях и удрях, но никой не ми отвори. Закрачих нервно, като се надявах, че някой скоро ще слезе по стълбите. Но когато изтекоха няколко минути и аз все още бях сама, станах ужасно нетърпелива.