Читать «Класацията» онлайн - страница 206

— Разправяй сега какво става — рече Джес.

— Спенсър се опита да убие Аби. Тя не знае и сега бърза да отиде при него.

Почувстваха задвижването на колелата и след няколко минути ускорението ги залепи на облегалките. След още двайсет секунди се отделиха от пистата. При скорост над осемстотин километра в час щяха да пристигнат в Сан Хуан за петдесетина минути. Хенри вече се бе разпоредил на летището да ги чака рейсче, което веднага да ги отведе до залата на Америкън Еърлайнс. Това бе основната авиокомпания, обслужваща полетите между Пуерто Рико и Вирджинските острови. Шансовете Аби да пътува с нея бяха най-големи. Поне така смяташе Джак.

Беше се обадил и на охраната на летището да я спрат на изхода, ако пристигне преди тях. Да я арестуват, ако се наложи. В случай че те я изпуснеха, митничарите или имиграционните власти щяха да я задържат при показване на паспорта.

— Май всичко си изпипал — каза Джес.

— Уж и в Кристианстед го бях изпипал — каза Джак. — Но тя ме разигра на малкия си пръст и ме остави на кея като мокра мишка.

— Как разбра за адвоката?

— В събота вечер, когато се върнах на острова след кратко пътуване, под вратата ми беше пъхната бележка — каза Джак. — Аби искала да ида при нея в осем и половина вечерта. Станала била грешка, та да се изясним. Слава богу, че закъснях. В бележката не пишеше, че ще има барбекю.

Джес го погледна озадачено.

— Искал е и двамата да сме в къщата, когато я взриви. Но Аби мисли, че това е мое дело. Ох, тя е дълга и широка. — Джак бръкна в джоба на сакото си и извади един плик, който подаде на брат си. — В събота сутринта отидох във Вашингтон. Да направя малко проучване.

Службата за авторски права не работеше в събота, но Библиотеката на Конгреса имаше компютърен достъп до регистрациите. Ако човек знаеше заглавието на ръкописа или името на автора, можеше да извика регистрацията на екрана и да я принтира.

— Потърсих авторското право на Аби, което Спенсър уж беше регистрирал преди месеци. Проблемът беше, че не знаех първоначалното заглавие на книгата. Опитах с това, под което е издадена, но намерих само втората регистрация, направена от адвокатите на Бертоли. Реших, че Аби е използвала работно заглавие за по-ранната регистрация, нещо, на което Бертоли да не се натъкне, когато внася своите документи. Тъй че опитах с името й.

— И откри това? — вдигна плика Джес.

Джак поклати глава.

— Нищо не открих. Ааа, да, предишните й книги, но не и тази.

Джес отвори плика и извади единствения лист. Беше разпечатана на матричен принтер регистрация на роман със заглавие „Опасни мечти“. Имаше дата на внасяне и име на притежателя на авторското право: Морган Робърт Спенсър.

— Отидох във Вашингтон, защото имах някакви подозрения. Затова и потърсих на името на Спенсър. — Джак поклати глава. — Тя никога не му е искала копие. Вярвала му е.

Макар да летяха със скоростта на куршум, на Джак му се струваше, че се движат бавно.

— Предполагам, че на всички договори, които подписах, стои неговото име. — Говореше за споразуменията, които Морган го бе накарал да подпише в дома му. — Нито ме остави да ги прочета, нито ми даде някакви копия. Не че това щеше да помогне. Бас държа, че е написал такъв текст на последната страница с подписите, та да може после да я прикрепи към друг договор. Където е вписано неговото име.