Читать «Класацията» онлайн - страница 204

Аби го съзря, когато беше само на трийсетина метра от нея. Той вече тичаше насреща й. Аби се стресна, адреналинът заля тялото й. Схватка или бягство? Обърна се и побягна, разблъсквайки тълпата. Стискаше платнената чанта, сякаш животът й зависеше от нея. Навлече си гнева на няколко туристи, задето препъна един старец. Те й се разкрещяха, но тя не се спря. Хукна по Кингс Али и свърна по Кинг Стрийт. Джак беше по петите й. Тя зави на ъгъла с Чърч Стрийт и след няколко сгради хлътна в „Малката Швейцария“.

Вътре беше претъпкано. Хората се блъскаха пред витринките на щандовете, разглеждаха часовници и пръстени, сравняваха цени. Магазинът бе на две нива — отпред за бижута и писалки, а в по-обширната част отзад, на две стъпала по-високо, имаше сувенири и разни дреболии.

Аби успя да се промъкне през тълпата, без да привлича внимание. Свали шапката си и я мушна в чантата с надеждата, че Джак ще гледа да мерне шапка. Сниши се малко и се мушна сред група жени, които се любуваха на огърлица от колумбийски смарагди. Държеше под око двете врати на фасадата, които бяха единствените изходи към улицата.

След няколко секунди видя Джак, който си проправяше път в тълпата пред магазина, влезе през едната врата, после излезе през другата. Тя без малко не хукна натам, но в следващия миг той заоглежда магазина, застанал отпред.

Аби се сниши още повече и погледна часовника си. Ако спазваше разписанието, хидропланът трябваше да потегли след по-малко от десет минути. Беше готова да клекне и да лази по земята, но щеше да привлече внимание.

Надзърна иззад рамото на една жена. Той все още стоеше на входа и оглеждаше тълпата вътре, но в момента бе обърнал очи в друга посока. Беше препасал синия калъф, а Аби знаеше какво носи в него. Рано или късно щеше да я забележи. Стоеше между двете врати. Само ако мръднеше, щеше да я спипа.

Тя се помъчи да измисли нещо, погледна към чантата си и бе осенена от идея. Пред щанда за часовници имаше семейство азиатци, които разглеждаха витринката. Аби се промъкна до тях.

— Извинете — заговори тя на жената. И двамата я погледнаха. — Чудя се дали да си купя тази капела, но не знам как изглежда отстрани. — Аби държеше в ръка сламената шапка. — Имате ли нещо против да се качите на стъпалата и да я сложите?

Аби не беше сигурна дали знаят английски, но мъжът, изглежда, я разбра. Той обясни на жена си и тя се усмихна широко на Аби, поклони й се лекичко и взе шапката. Измина пет-шест метра с гръб към Аби и мъжа си, преди да я сложи на главата си. После изкачи двете стъпала, тъй че Аби да я види по-добре. Когато се обърна, установи с изненада, Че мъжът й стои сам. С още по-голяма изненада забеляза как един висок мъж разбутва тълпата и събаря хората, връхлитайки отгоре й като локомотив.

Джак се спря едва когато тя вдигна глава и той видя лицето й. Подейства му като токов удар. После очите му се разшириха. Обърна се и погледна към вратата, но вече беше късно.