Читать «Класацията» онлайн - страница 208

— Освен мен вие сте единствените хора, които ще я познаят, като я видят. Ако ни се изплъзне в Сан Хуан и открие Спенсър, тогава… — Не беше нужно да довършва мисълта си.

— Откъде разбра, че Аби е жива след експлозията? — по пита Джес.

— Не бях сигурен до тази сутрин, когато отидох да си взема паспорта от сейфа. Взела го е снощи, докато съм бил в банята.

Джес го погледна като ударен с мокър парцал.

— Паспортът ти е в нея?

Джак кимна.

— И кой ще гарантира сега за теб пред имиграционните власти?

— Не се притеснявай. — Джак бръкна в джоба на сакото си и извади син паспорт, който отгърна на страницата със снимката и мушна под носа на Джес.

— Запознай се с Келън Рейд.

Когато видя лицето на Джак, Аби се сепна. Равномерното бръмчене на моторите я бе приспало. Щом отвори очи, той се взря в нея от съседната седалка, където жената, седяща от другата страна на пътеката, бе оставила книгата си, отивайки в тоалетната.

Мургавото замислено лице на Джак бе навред, взряно в нея от обложката на книгата й. В самолета бе зърнала поне пет-шест екземпляра, които пътниците вадеха от чанти и найлонови торбички. Той я дебнеше, опитваше се да я убие, снимката му я гледаше отвсякъде. И не можеше да каже му, тъй като щяха да я помислят за луда. Кой би й повярвал? Единствено Морган.

Когато колелетата стъпиха на пистата на международното летище в Сан Хуан, вече се стъмваше. При разтърсващия допир на гумите с твърдата земя Аби се върна в реалността. Примига няколко пъти, когато лампите светнаха и хората заизваждаха багажа си. Аби се загледа през прозорчето, молейки се Джак да не успее да напусне Сейнт Кроа без паспорт. С кражбата си бе купила малко време.

Продължаваше да рови в ума си за името на кораба. „Куеста…“, „Куеста…“. Какво следваше после?

Само да откриеше Морган, и щеше да е в безопасност. Щяха да идат в Сиатъл, да вземат каквото е нужно и да го оставят на бюрото на Бертоли. Тогава Джак нямаше къде да мърда. След два дни кошмарът от последните двайсет и четири часа щеше да е минало. Щяха да арестуват Джак и всичко да се свърши.

Хенри събра служителите си близо до залата за пристигащи. Повечето от тях бяха от охраната на фабриката му за ром. Заедно с Джак и Джес покриха всички входове откъм пистите. Джак се притесняваше, че може да са я изпуснали. Един самолет се беше приземил вече. Пътниците бяха минали през митническа проверка и си бяха отишли. Джак се молеше да не е нейният самолет. Обиколиха фоайетата да не би да чака там за прекачване.

Даде описанието й на хората на Хенри и се надяваше да не се е преоблякла или пребоядисала косата си, докато е чакала за полета от Сейнт Томас. Щеше да се озърта неспокойно. Каза това на хората и ги инструктира да не я подгонят, а просто да я наблюдават, щом я видят. Да се обадят на Джак по радиостанциите, които бяха осигурили.

Ако Джак я приближеше заедно с други на оживено място, може би щеше да се спре да го изслуша. Единственото, което трябваше да направи, бе да й подаде авторското право. Видеше ли на чие име е регистрирано, тя щеше да разбере всичко. Парченцата от пъзела щяха да се подредят в главата й. Джак бе сигурен в това. Най-голямото му притеснение в момента бе, че може да се е изплъзнала и сега да обикаля Сан Хуан, за да търси Морган.