Читать «Класацията» онлайн - страница 205

Аби зави зад ъгъла и хукна по средата на улицата. Премина на сантиметри пред две коли. Единият шофьор натисна клаксона и рязко спря.

Аби се блъсна в калника му и продължи да бяга. Хората я гледаха. Затича по Кингс Али към пристанището. Чуваше бръмченето на моторите. Двумоторният хидроплан набираше обороти. Тя хукна като луда. Когато стигна края на улицата, видя, че хидропланът още не се е отделил от кея. Но един пристанищен работник вече вдигаше трапа.

Аби закрещя и размаха ръце. Мъжът я погледна и свали трапа. Аби изрови билета от чантата си, показа го и се качи на борда. Намери си място до прозорче, гледащо към кея, точно зад крилото и ревящия мотор. Седна и си сложи колана. Ако можеше, щеше да им помогне да затворят вратата час по-скоро.

Тя погледна през прозорчето да види задава ли се Джак. Не можеше да е много изостанал. Протегна врат към пътеката. Защо се бавеха толкова? На вратата се водеше някакъв разговор. Пристанищният работник си приказваше с един от екипажа, потупваше го по рамото и се смееше.

Аби пак обърна глава към пристанището и го видя. Джак я бе зърнал в края на улицата. Сега видя хидроплана. Всичко му стана ясно. Той се втурна напред. Вратата най-сетне се затвори. Моторите забучаха още по-силно и хидропланът започна да се отделя от кея. Когато Аби отново погледна през прозорчето, Джак й крещеше нещо от пет-шест метра разстояние. Ръцете му бяха свити на фуния пред устата, но тя не можеше да го чуе. Не можеше да разчете думите по устните му, нито пък искаше. Тя извърна глава настрани и ревът на моторите погълна крясъците му. Един пристанищен работник се опитваше да го издърпа назад от пръските, които хвърляха витлата и опашката. Моторите набраха обороти и Аби най-сетне си пое дъх, когато стъклото на прозорчето й се обля в разпенена вода.

Застанал на ръба на кея, Джак не обръщаше внимание на човека до него и крещеше колкото му глас държи:

— Това е дело на Спенсър. Аби, чуй ме! На Спенсър!

36

— Сега нямаме време да говорим — каза Джак. — Може би в самолета.

— Ама аз едва съм се приземил. — Джес изглеждаше уморен и объркан.

Джак го хвана за ръка и го поведе към друг изход. Минаха през детектора за метални предмети, провериха багажа им. На пропуска ги попитаха имат ли паспорти. Джес понечи да извади своя, но Джак го спря и просто каза „да“. На излитане имиграционните власти не проверяваха паспортите. Щяха да им ги поискат при кацане в Сан Хуан. Тогава щеше да му мисли.

— Къде отиваме?

— Ще ти кажа в самолета — рече Джак. — Донесе ли това, за което те помолих?

На идване Джес се бе отбил в Кофин Пойнт. Показа една от чантите, които мъкнеше към пистата.

— Дай да ти помогна. — Джак я взе и я опипа отстрани.

Самолетът бе зареден с гориво и чакаше — лъскавият „Гълфстрийм“ на Енрике Рикарди.

— Побързайте — помаха им Хенри от върха на стълбата. — Току-що ни дадоха разрешение за излитане. — Като нищо можеха да стигнат в Сан Хуан преди Аби. Частният реактивен самолет разпали надеждите им.

Изтичаха по стълбата и влязоха в салона, наместиха багажа си и потънаха в плюшените кресла. Хенри влезе в кабината при пилота.