Читать «Кехлибареният далекоглед» онлайн - страница 236

— Те двамата промениха много неща. Всички ние постоянно се учим на нещо, дори вещиците. Но има едно, което не се е променило — вие трябва да помагате на хората си, а не да им пречите. Да ги напътствате и да им вдъхвате кураж по пътя към мъдростта. Затова са демоните.

Двамата мълчаха. Серафина се обърна към чучулигата и попита:

— Как ти е името?

— Нямам име. Не знаех, че съществувам, докато не бях изтръгната от сърцето му.

— Тогава ще те нарека Кирджава.

— Кирджава — повтори Панталеймон. — Какво означава това?

— Скоро ще разберете. А сега ме слушайте внимателно, защото ще ви кажа какво трябва да правите нататък.

— Не! — яростно изкрещя Кирджава.

— От тона ти разбирам, че съзнаваш какво ще ви кажа — промълви Серафина.

— Не искаме да го чуем! — възкликна Панталеймон.

— Много е рано — присъедини се Кирджава. — Прекалено рано!

Серафина замълча, защото бяха прави и защото от сърце им съчувстваше. Ала тя беше най-мъдрата и опитната от тримата и трябваше да им посочи правилния път. Вещицата почака вълнението им да се уталожи и продължи:

— Ще ми кажете ли докъде стигнахте в странстванията си? — попита тя.

— Минахме през много светове — заразказва Панталеймон. — Колкото прозорци видяхме, толкова пъти преминавахме отвъд. Те се оказаха повече, отколкото си мислехме.

— И видяхте…

— Да — кимна Кирджава. — Гледахме внимателно и видяхме какво става.

— И още много неща видяхме — побърза да добави Панталеймон. — Видяхме ангели и говорихме с тях. Бяхме в света на малките хора, жилоногите. Там има и големи хора, които се опитват да ги изтребят.

Демоните започнаха да разказват на вещицата какво са видели. Тя разбираше, че се опитват да отвлекат вниманието й, но ги остави да говорят заради любовта, която звучеше в гласовете им.

Ала не след дълго историята им свърши и те замълчаха. Единственият звук беше шумоленето на листата. Най-сетне Серафина Пекала рече:

— Вие се криете от Лира и Уил, за да ги накажете. Знам защо го правите — моят Кайса постъпи точно като вас, когато трябваше да премина през пустошта. Но след време отново дойде при мен, защото още се обичахме. Те скоро ще имат нужда от вас, за да направят онова, което им предстои. Защото вие трябва да им кажете какво е то.

Панталеймон извика високо — вледеняващ кръвта вик на бухал, какъвто този свят не беше чувал досега. В гнездата и бърлогите наоколо, навсякъде, където се спотайваха, ловуваха и пасяха нощните животни, в този миг се зароди един нов и непознат страх, който нямаше да бъде забравен.

Серафина го наблюдаваше и сърцето й се свиваше от жал — до мига, в който погледът й спря върху Кирджава, демона на Уил. Спомни си разговора с Рута Скади, когато за пръв път видяха Уил. Тогава посестримата й я попита дали е надникнала в очите му, а тя й отговори, че не се осмелява. Тази малка кафява птичка излъчваше свирепост, осезаема като гореща вълна, и вещицата се плашеше от нея.

Викът на Панталеймон заглъхна и Кирджава попита:

— И ние трябва да им кажем, така ли?

— Да — тихо, но решително потвърди вещицата.