Читать «Кехлибареният далекоглед» онлайн - страница 238

Двете седнаха на брега над сребристочерната вода и Серафина й разказа за какво са разговаряли с демоните на децата.

— Днес те тръгнаха да ги търсят, но се е случило нещо друго. Уил никога не е виждал демона си отблизо, освен когато са бягали от битката, и то само за секунда. И дори не беше сигурен, че има демон.

— Има. Ти също.

Мери я загледа невярващо.

— Ако можеше да го видиш — продължи Серафина, — щеше да видиш черна птица с червени крака и яркожълта човка, леко закривена. Планинска птица.

— Алпийска врана… Как го видя?

— Притворя ли очи, и го виждам. Ако имахме време, бих могла да те науча и ти да го виждаш — и него, и демоните на другите в твоя свят. За нас е толкова странно, че не ги виждате!

После разказа на Мери какво е казала на двата демона и какво означава това.

— И те ще трябва да им кажат? — попита Мери.

— Мина ми през ума да ги събудя и да им кажа аз. После ми мина през ума, че мога да те натоваря теб с тази задача. Но когато видях демоните им, разбрах, че така ще е най-добре.

— Те са влюбени.

— Знам.

— И тъкмо са го открили…

Мери се опита да си представи всички последици от онова, което току-що беше чула от Серафина Пекала, но задачата беше непосилна.

— Виждаш ли Праха? — първа наруши мълчанието тя.

— Не, никога не съм го виждала. А докато не започнаха войните, дори не бяхме чували за него.

Мери извади далекогледа от джоба си и й го подаде. Вещицата го поднесе към очите си и ахна.

— Значи това е Прахът… Колко е красиво!

— Обърни се и погледни към дървото.

Серафина насочи далекогледа към дървото, под което спяха Лира и Уил.

— Те ли го направиха? — възкликна изумена.

— Днес се е случило нещо — или вчера, ако е минало полунощ. Нещо дребно, но съдбоносно… Не знам какво е било. Те са се погледнали с други очи или… Дотогава не са се чувствали така, но изведнъж това е станало. И тогава Прахът се е устремил към тях, много мощно, и потокът е обърнал посоката си.

— Значи това е, което е трябвало да стане! — изумено изрече вещицата. — И сега всичко е спасено, или ще бъде, когато ангелите запълнят огромната бездна в долния свят.

После разказа на Мери за пропастта и как самата тя я беше открила.

— Летях високо и търсех да зърна свлачище, когато срещнах ангел. Женски ангел. Беше много странна, едновременно млада и стара — обясни Серафина, забравяйки, че в очите на Мери самата тя беше такава. — Името й беше Ксафания. Тя ми разказа много неща… Каза, че цялата човешка история е борба между мъдростта и глупостта. Тя и разбунтувалите се ангели, стремящи се към мъдростта, се опитвали да просветлят умовете, а Всемогъщият и неговите църкви искали да държат хората в мрак. И ми даде много примери от моя свят.

— И аз се сещам за много примери от моя.

— През повечето време мъдростта е трябвало да се крие, да шепне, да се прокрадва като крадец при нищите, защото дворците и съдилищата били във властта на враговете й.

— Така е — кимна Мери. — И при нас е същото.