Читать «Картбланш» онлайн - страница 66

И сега, навел глава, Бонд наблюдаваше Хидт и говореше по телефона. Непознатата жена беше до Хидт. Тя беше на възраст някъде между шейсет и шейсет и пет години и имаше привлекателни черти, въпреки че лицето ѝ беше бледо и изнурено. Вероятно спеше малко.

Любовница ли беше на Хидт? Или дългогодишна асистентка? Съдейки по изражението ѝ, докато гледаше Хидт, Бонд предположи, че е първото.

И Ирландеца. Бонд не го беше видял ясно в Сърбия, но нямаше съмнение, че е той — същата тромава походка, обърнати навън ходила, прегърбена стойка и странен рус бретон.

Бонд си представи убитите жертви в Сърбия — агентите, машиниста на влака, шофьора на камиона и партньор на Ирландеца — и почувства как гневът се надига в него и после постепенно се разсейва.

— В отговор на въпроса ти, да, много ми хареса. В днешно време двигателите имат много конски сили, но колко е въртящият момент на бентлито? Не бях усещала такова нещо — каза Фил.

— Над петстотин.

— Боже мой — промълви тя, или смаяна, или изпълнена със завист, или и двете. — Ами скоростната кутия и въртящият момент? Как е разпределен?

— И към четирите колела — 60 процента на задните и 40 на предните.

— Гениално.

— И твоята кола не е лоша. Добавила си турбокомпресор.

— Да.

— Откъде?

— „Ауторотор“. Шведски. Удвоих конските сили. Сега са триста.

— И аз така си помислих. — Бонд също беше смаян. — Трябва да ми кажеш името на твоя автомонтьор. Имам стар ягуар, който се нуждае от малко обработване.

— Кажи ми, че е Тип Е. Това е най-сексапилната кола в историята на автомобилизма.

Още едно общо нещо помежду им. Бонд се вглъби за миг в мисълта, но после бързо я прогони.

— Ще те държа в напрежение. Почакай. Хидт се размърда.

Бонд слезе от миникупъра и скри ключа на Фили в калъфа на волана. Грабна куфара си и чантата с лаптопа, сложи си нови слънчеви очила с рамки от черупка на костенурка и се смеси с тълпата, за да проследи Хидт, Ирландеца и жената до терминала за частни самолети на Гатуик.

— Там ли си? — попита той по мобилния си телефон.

— Да — отвърна Фили.

— Какво става с подставените лица?

— Седят в аудито.

— Ще чакат, докато Хидт излети и самолетът напусне въздушното пространство на Обединеното кралство, а после ще потеглят, за да заведат теб — и вероятно господин Озбърн-Смит обратно в Лондон.

— Мислиш ли, че Ози гледа?

Бонд се усмихна.

— Убеден съм, че на три хиляди метра над теб кръжи безпилотен летателен апарат. Влизат в терминала. Трябва да тръгвам, Фили.

— Рядко излизам от офиса, Джеймс. Благодаря за възможността да си поиграя на „Формула 1“.