Читать «Картбланш» онлайн - страница 48

— Какво има на другото късче хартия?

— То е още по-лошо увредено. Лаборантите разчетоха думите „срок“ и „пет милиона лири“, но останалото не беше по силите им. Изпратих го на „Особени престъпления“ в Скотланд Ярд със заповед „само за нашите очи“. Ще ми се обадят довечера.

— „Срок“… Предполагам, че е срок на договора. Възнаграждение или предплата от пет милиона лири за атака или нещо друго. Това говори, че Ной го прави за пари, а не заради политика или идеология.

Фили кимна.

— А сега за сръбската свръзка. Унгарската ми маневра не проработи. Хората в Белград са ти много сърдити, Джеймс. Но твоят отдел „Ай“ ме свърза — като представител на ЕС — с шефа на Дирекцията за разследвания на безопасността на транспорта.

— Какво е това, по дяволите?

— Измислих си го. Говоря с доста добър швейцарскофренски акцент, ако мога сама да се похваля. Сърбите мрат да направят всичко, което могат, за да бъде доволен Европейският съюз, и затова сега ще се изтрепят да ми дават информация за опасните материали във влака и още подробности за Карич.

Фили наистина беше златна.

А „Разрушаване на сгради и метални отпадъци — Изток“ имат база в Слоу. Те са дребни риби в проекта за разрушаване на британската военна база в Марч.

Открито акционерно дружество ли са?

Частно. Притежава ги холдинг, също частен — „Зелена инициатива“. Голям е и работи в шест държави. Един човек държи всичките акции. Северан Хидт.

— Това ли е истинското му име?

Тя се засмя.

— Отначало и аз се зачудих къде им е бил умът на родителите му, но той е променил името си официално, когато станал на двайсет и няколко.

— Как е рожденото му име?

— Маартен Холт.

— Холт на Хидт. Не виждам голяма разлика. Но Маартен на Северан? Защо?

Фили повдигна рамене.

— „Зелена инициатива“ е огромна фирма за събиране и рециклиране на отпадъци. Ти си видял камионите им, но вероятно не си се замислил за тях. Не можах да открия много, защото те не се появяват публично и Хидт стои настрана от медиите. Статия в „Таймс“ го нарича най-богатия вехтошар в света. В „Гардиан“ са написали статия за него преди няколко години, доста ласкателна, но Хидт им е дал само няколко общи приказки и това е всичко. Открих, че е роден в Холандия, известно време е имал двойно гражданство, а сега е само британец.

Езикът на тялото на Фили и ловджийският блясък в очите ѝ загатваха, че все още не е разкрила всичко.

— И? — попита Бонд.

Тя се усмихна.

— Намерих информация в интернет за времето, когато Хидт е бил студент в университета на Бристъл, където, между другото, се е представил много добре. — Обясни, че Хидт е бил активен в университетския клуб по ветроходство и е бил капитан на лодка в състезания. — Той не само се е състезавал, но и е правил лодки. И това му е спечелило прякор.

— Какъв е той? — попита Бонд, макар да имаше чувството, че вече го знае.

— Ной.

Шестнайсета глава

Часът беше пет и половина. Тъй като Фили щеше да получи разузнавателните данни, които чакаше, едва след няколко часа, Бонд предложи да се срещнат за вечеря.

Тя се съгласи и се върна на работното си място, а той написа кодиран имейл до М. с копие до Бил Танър, в който обясни, че Ной е Северан Хидт, и включи резюме на биографията му и какво се е случило в Марч. Добави, че Хидт има връзка с атаката, свързана с Инцидент 20, чрез „плана «Геена»“ и че предстоят още детайли.