Читать «Картбланш» онлайн - страница 46

Той се надигна и се огледа за признаци на заплаха. Захарното цвекло през май осигуряваше оскъдно прикритие.

Не забеляза нищо. Организаторите на плана — Ирландеца, Ной или някой съучастник — не го търсеха. Вероятно бяха убедени, че е загинал в срутването.

Поемайки си дълбоко дъх, за да изчисти белите си дробове от праха и киселинния химичен пушек, Бонд стана и залитайки, тръгна.

Върна се при колата и се отпусна на предната седалка, като остави вратата отворена. Извади шише вода и пийна малко, а после се наведе навън и наплиска очите си.

Включи огромния двигател, успокои се, като чу бълбукането на ауспуха, и подкара по друг маршрут. Излезе от Марч и се отправи на изток, за да избегне срещата с някого, свързан с обекта за разрушаване. Скоро пътуваше по А1, връщайки се в Лондон. Смяташе да разкодира загадъчните съобщения за Инцидент 20 в почернелите листчета, които беше намерил.

* * *

В четири следобед Бонд спря на паркинга пред сградата на ГМР.

Замисли се дали да не си вземе душ, но реши, че няма време. Изми ръцете и лицето си, залепи пластир на малката рана, причинена от падаща тухла, забърза към Фили и ѝ даде ивиците тиксо.

— Можеш ли да ги дадеш за анализ?

— За бога, Джеймс, какво се е случило? — разтревожено попита тя.

Тактическите панталони и якето бяха поели по-голямата част от вълнуващото му преживяване, но няколко нови охлузвания вече се показваха във великолепно виолетово.

— Лек сблъсък с булдозер и С-4 или „Семтекс“. Нищо ми няма. Намери всичко, което можеш, за „Разрушаване на сгради и метални отпадъци — Изток“. И искам да знам кой е собственикът на военната база край Марч. Министерството на отбраната? Или вече са я продали?

— Залавям се веднага.

Бонд отиде в кабинета си и седна. В същия миг позвъни Мери Гуднайт.

— Джеймс, онзи човек е на втора линия.

От тона ѝ ясно се разбра кой се обажда.

Бонд натисна бутона.

— Пърси?

— Здравей, Джеймс — рече мазният глас. — Връщам се от Кеймбридж. Реших, че ти и аз трябва да си побъбрим и да видим дали сме намерили някакви парчета от ребуса.

— Как мина екскурзията ти?

— Отидох там и поогледах. Оказа се, че Портън Даун имат малка база наблизо. Съвсем случайно попаднах на нея.

Това развесели Бонд.

— Интересно. А има ли връзка между опасните материали и Ной или Инцидент 20?

— Не мога да кажа. Камерите за наблюдение и дневникът за посетители не показаха нищо, което да се набие на очи, но накарах помощника ми да работи по въпроса.

— А кръчмата?

— Кърито беше хубаво. Сервитьорката не си спомняше кой е поръчал пай или сандвич толкова отдавна, но едва ли можем да очакваме това от нея, нали? Ами ти? Разшифрова ли загадъчната бележка за аптеката и двата дни след Мартенските иди?

Бонд беше подготвен за въпроса.

— Опитах нещо малко вероятно. Отидох в Марч по Бутс Роуд и попаднах на стара военна база.