Читать «Картбланш» онлайн - страница 49

Джефри Дивър

Отговорът беше кратък:

007, упълномощен си да продължиш да действаш. Очаква се съответна съгласуваност с местни организации.

М.

Моята carte grise, помисли си Бонд.

Той излезе от кабинета си, качи се с асансьора на втория етаж и влезе в голяма стая, пълна с повече компютри от магазин за електроника. Няколко мъже и жени работеха пред мониторите или на работни станции, каквито можеше да се видят в университетска химична лаборатория. Бонд се приближи до малък кабинет с остъклени стени в отсрещния край и почука на прозореца.

Сану Хирани, шефът на отдел „Кю“ в ГМР, беше слаб мъж на четирийсет и няколко години. Кожата му беше жълтеникава, а буйната му черна коса ограждаше лице, достатъчно хубаво, за да получава роли в Боливуд. Той беше блестящ играч на крикет, известен с бързия си боулинг, и бе завършил химия, електроинженерство и компютърни науки в най-елитните университети в Обединеното кралство и Америка (където успя във всичко, освен да запознае с любимия си спорт янките, които нито схващаха тънкостите на играта, нито издържаха на продължителността на мача).

Отдел „Кю“ беше технически, поддържащ анклав в ГМР и Хирани контролираше всичко свързано с джунджуриите, които винаги се бяха използвали в занаята, факирите в отдели като „Кю“ и „Наука и технологии“ в ЦРУ прекарваха времето си да измислят нов хардуер и софтуер — миниатюрни камери и фотоапарати, невероятни оръжия, маскировки, комуникационни устройства и уреди за наблюдение. Такова беше и най-новото изобретение на Хирани — свръхчувствителен всеобхватен микрофон, монтиран в мъртва муха. („Бръмбар в бръмбара“ — иронично изкоментира Бонд пред създателя му, който отвърна, че той е осемнайсетият човек, който се шегува по този начин, и добави, че от гледна точка на биологията мухата не е бръмбар.)

Тъй като причината за съществуването на ГМР беше оперативна, голяма част от работата на Хирани се състоеше в грижи да осигурява с достатъчно монокли, бинокли, камуфлаж, комуникационни устройства, специални оръжия и уреди за наблюдение. В това отношение той беше като библиотекар, който проверява дали книгите са описани правилно и върнати ли са навреме.

Специфичната му гениалност обаче беше в това да изобретява и импровизира и да измисля устройства като айкюфона. Освен всичко останало ГМР държеше патента на десетки негови изобретения. Когато беше на мисия и се озовеше в трудно положение, Бонд или някой друг агент от отдел „0“ се обаждаше на Хирани по всяко време на денонощието и той намираше решение. Хирани или хората му измайсторяваха нещо в кабинета и го изпращаха по експресната дипломатическа поща за един ден. Често времето беше от критично значение и Хирани включваше някой от множеството умни новатори и тарикати по света да изработят, открият или модифицират устройството на място.