Читать «Картбланш» онлайн - страница 184

Джефри Дивър

Хидт натисна бутона на дистанционното и екранът угасна.

— Някой от хората ти там е променил решението си и ги е предупредил! — кресна Хуанг.

— Ти каза, че можем да имаме доверие на всички! — студено отбеляза германецът и гневно се втренчи в Хидт.

Партньорството се разпадаше. Погледът на Хидт се плъзна към Дън, от чието лице намекът за чувство беше изчезнал. Ирландеца се съсредоточаваше — инженер, който спокойно анализира техническа неизправност. Докато съдружниците разгорещено спореха, Бонд получи възможност да се придвижи към вратата.

Беше на половината път до свободата, когато вратата се отвори. На прага стоеше пазач. Присви очи и посочи Бонд.

— Той е.

— Какво? — попита Хидт.

— Намерихме Чензира и госпожица Барнс, завързани в нейния кабинет. Чензира бил в безсъзнание, но щом се свестил, казал, че видял този човек да бърка в чантата на госпожица Барнс и да изважда нещо. Мисли, че е бил малък предавател. Мъжът е говорил с някого по него.

Хидт се намръщи и се опита да осмисли думите му, но изражението на Дън разкри, че е очаквал предателство от страна на Джийн Терон. Инженерът погледна грамадния охранител, който извади пистолета си и го насочи право към гърдите на Бонд.

Петдесет и девета глава

Оказа се, че пазачът в кабинета на Джесика се бе свестил по-рано, отколкото Бонд очакваше… и е видял какво се случи, след като Бонд я беше завързал. Бонд беше взел от чантата ѝ другите неща, които вчера сутринта му бе дал Грегъри Лам заедно с инхалатора.

Причината, поради която Бонд беше задал на Джесика такива неделикатни въпроси, когато бяха спрели пред дома ѝ вчера, беше да я разстрои, да отвлече вниманието ѝ и в идеалния случай да я накара да се разплаче, за да вземе чантата ѝ да потърси кърпичка… и да пъхне в страничния джоб нещата, които Сану Хирани му беше изпратил по Лам. Сред тях беше миниатюрен сателитен телефон, голям колкото дебела писалка. Тъй като двойната ограда около „Зелена инициатива“ не позволяваше на Бонд да скрие уреда в тревата или храстите в края на периметъра, а той знаеше, че Джесика ще дойде, реши да го сложи в чантата ѝ, защото тя щеше да мине през детектора за метал, без да я проверят.

— Дай ми го — заповяда Хидт.

Бонд бръкна в джоба си и извади телефона. Хидт го разгледа, пусна го на пода и го стъпка.