Читать «Картбланш» онлайн - страница 182

Бонд повдигна рамене и изчисли разстоянието до вратата.

Хидт прокара дългите си жълти нокти през брадата си.

— Убеден съм, че изпитвате любопитство какво ще се случи днес. Започнах „Геена“ само за да крада и да продавам секретна информация, но после разбрах, че има по-доходна — и за мен — по-задоволяваща употреба на възстановените тайни. Те може да бъдат използвани като оръжия — да убиват и разрушават. Преди няколко месеца се срещнах с шефа на фармацевтична фирма, на която продавам възстановени търговски тайни на конкуренцията. Той е доволен от това, но имаше друго предложение за мен, нещо по-крайно. Разказа ми за гениален изследовател, преподавател в Йорк, който разработва ново лекарство против рака. Когато лекарството се появи на пазара, фирмата на клиента ми ще остане без работа. Той беше готов да плати милиони изследователят да умре и лабораторията му да бъде унищожена. И тогава „Геена“ разцъфтя.

Хидт потвърди и другите заключения на Бонд, а именно, че ще използва прототип на сръбска бомба, направена от чертежи и части, които хората от филиала на „Зелена инициатива“ в Белград са успели да сглобят. Щеше да изглежда така, че набелязаната мишена е друг преподавател в същия университет в Йорк — човек, който беше дал показания в Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия. Той водеше курс от лекции по история на Балканите в съседната зала до изследователя. Всички щяха да помислят, че набелязаната жертва е славянинът.

Бонд погледна часа на лентата в долната част на телевизионния екран. В Англия беше десет и петнайсет.

Трябваше да излезе.

— Гениално, абсолютно гениално — каза той. — Но нека взема записките си, за да ви обясня моята идея.

— Останете да гледате празненствата. — Хидт кимна на Дън, който увеличи звука, а после се обърна към Бонд. — Отначало смятахме да детонираме устройството в десет и половина, но тъй като имам потвърждение, че и двете групи студенти са в час, мисля да го направим сега. Освен това нямам търпение да видя дали устройството работи — призна той.

Преди Бонд да успее да реагира, Хидт набра номер на телефона си и погледна екрана.

— Сигналът е предаден. Сега ще видим.

Всички мълчаливо се обърнаха и се втренчиха в телевизора, където показваха предварително записан репортаж за кралското семейство. След няколко минути екранът потъмня и след това се появи ярък надпис в червено и черно:

ИЗВЪНРЕДНА НОВИНА

На екрана показаха индийка, която седеше на бюро в новинарската зала. Гласът ѝ трепереше, докато четеше репортажа.

— Прекъсваме програмата, за да съобщим за експлозия в Йорк. Властите твърдят, че се е взривила кола-бомба и е разрушила голяма част от сградата на университета… Току-що научаваме, че… да, сградата е в двора на Йоркшърския университет… По време на експлозията е имало лекции и залите в близост до бомбата са били пълни… Все още никой не е поел отговорността.

Бонд изпусна дъха си през стиснати зъби, докато гледаше екрана, но очите на Северан Хидт победоносно блестяха. Всички в стаята ръкопляскаха въодушевено, сякаш любимият им футболист беше вкарал гол в мач за Световната купа.