Читать «Картбланш» онлайн - страница 180

— Мисля, че ще го взема.

— Аз пък мисля, че няма да го вземеш — твърдо каза Бонд.

Последва изпълнено с напрежение мълчание. Мъжът се хвърли към Бонд, който остави телефона на бюрото и зае отбранителна позиция от „Система“. Двубоят започна.

Човекът тежеше седем-осем килограма повече от Бонд и беше талантлив. Беше учил кикбокс и айкидо. Бонд парираше ударите му, но с много усилия, и маневрирането беше трудно заради кабинета, който беше голям, но отрупан с мебели. В един момент огромният пазач отстъпи бързо назад и блъсна Джесика, която изпищя, падна на пода и остана да лежи там зашеметена.

В продължение на шейсет секунди и нещо двамата си разменяха ожесточени удари. Бонд осъзна, че отбранителните движения на „Система“ няма да бъдат достатъчни. Противникът му беше силен и не показваше признаци на умора.

Очите му бяха съсредоточени и жестоки. Той прецени ъгъла и разстоянието и нападна с ритник — или поне така изглеждаше. Движението беше лъжливо. Бонд обаче го предугади и когато грамадният мъж се завъртя, му нанесе силен удар с лакътя в бъбрека. Ударът беше не само изключително болезнен, но можеше завинаги да увреди органа.

Бонд обаче твърде късно разбра, че пазачът отново е финтирал. Той беше поел удара умишлено, за да може да се хвърли странично към бюрото, където беше телефонът. Мъжът грабна нокията, счупи я на две и изхвърли парчетата през прозореца. Едното рикошира по повърхността на водата и сетне потъна.

Но докато пазачът се изправяше, Бонд връхлетя върху него. Той заряза „Система“ и зае класическа боксьорска поза, заби левия си юмрук в слънчевия сплит на пазача и го накара да се превие от болка, а после замахна с дясната си ръка и го фрасна зад ухото. Ударът беше перфектно прицелен. Мъжът потрепери и се строполи в безсъзнание на пода. Нямаше обаче да остане дълго в това състояние, дори след такъв солиден удар. Бонд бързо го завърза с кабела на лампата и запуши устата му със салфетка от поднос със закуска.

След това се обърна към Джесика, която се изправяше.

— Добре ли си?

— Да — задъхано отговори тя и изтича до прозореца. — Свършено е с телефона. Какво ще правим? Няма много други. Само Северан и Ниъл имат телефони. И той затвори централата, защото работниците имат почивен ден днес.

— Обърни се. Ще те завържа. Ще бъде стегнато. Трябва да ги накараме да повярват, че не си се опитала да ми помогнеш.

Джесика сложи ръце зад гърба си.

— Съжалявам. Опитах се.

Тихо — прошепна Бонд. — Знам. Ако някой влезе, кажи му, че не знаеш къде съм отишъл. Престорѝ̀ се на уплашена.

— Не е нужно да се преструвам. Джийн…

Той я погледна.

— Мама и аз се молехме преди конкурсите за красота. Спечелих много от тях. Сигурно сме се молили добре. Сега ще се моля за теб.

Петдесет и седма глава

Бонд забърза по коридора и мина покрай снимки на отвоюваната земя, която работниците на Хидт бяха превърнали в Елисейски полета, красивите градини, покриващи сметищата на „Зелена инициатива“ на изток.