Читать «Картбланш» онлайн - страница 179
Джефри Дивър
Дали съшитата оттук-оттам теория беше вярна?
Нямаше повече време за размишления. Той погледна електронния часовник на стената, който неумолимо отброяваше минутите.
В Йорк беше девет и четирийсет.
Петдесет и шеста глава
Носейки картата с полетата на смъртта, Бонд безгрижно вървеше по коридора.
Пазач с грамадна глава с формата на куршум го огледа подозрително. За свое разочарование Бонд видя, че човекът не е въоръжен, нито има радиопредавател. Попита го как да стигне до залата за конференции. Мъжът посочи.
Бонд тръгна, но после се обърна, сякаш току-що си беше спомнил нещо.
— А, трябва да питам госпожица Барнс за обяда. Знаете ли къде е тя?
Пазачът се поколеба и сетне посочи друг коридор.
— Кабинетът ѝ е ей там. Двойните врати вляво. Номер 808. Първо почукайте.
Бонд тръгна натам. След няколко минути стигна до кабинета и погледна през рамо. В коридора нямаше никого. Той почука на вратата.
— Джесика, Джийн е. Трябва да говоря с теб.
Отговор не последва. Тя беше казала, че ще бъде там, но може би не се чувстваше добре или беше уморена и не бе дошла.
И после ключалката изщрака. Вратата се отвори и Бонд прекрачи прага. Джесика Барнс беше сама и примигна учудено.
— Джийн? Какво има?
Той затвори вратата и погледът му се спря на мобилния телефон на бюрото ѝ.
Тя веднага разбра какво става. Черните ѝ очи се разшириха. Отиде до бюрото си, грабна телефона и отстъпи назад от Бонд.
— Ти… Тя поклати глава. — Ти си полицай. Преследваш Северан. Трябваше да се досетя.
— Изслушай ме.
— Аха, сега разбирам. Вчера в колата… Накара ме да се разприказвам, за да спечелиш симпатиите ми.
— След четирийсет и пет минути Северан ще убие много хора — каза Бонд.
— Не е възможно.
— Истина е. Хиляди са в опасност. Той ще взриви университет в Англия.
— Не ти вярвам! Северан никога не би направил такова нещо — заяви Джесика, но гласът ѝ не прозвуча много убедено. Вероятно беше видяла твърде много от снимките на Хидт, за да отрече обсебеността на партньора си от смъртта и разрухата.
— Той продава тайни и изнудва и убива хора заради това, което възстановява от отпадъците им — настоя Бонд, пристъпи напред и протегна ръка към телефона. — Моля те.
Тя отстъпи назад, клатейки глава. Пред отворения прозорец имаше локва от скорошната буря. Джесика подаде ръка навън и задържа телефона над водата.
— Спри!
Бонд се подчини.
— Времето лети. Моля те, помогни ми.
Изминаха няколко безкрайни секунди. Най-после тесните ѝ рамене се прегърбиха.
— Да, той има тъмна страна. Мислех, че включва само снимки на… ужасяващи снимки. Извратената му любов към разрухата. Но винаги съм подозирала, че не е само това, а нещо по-лошо. Дълбоко в душата си той не иска да бъде само свидетел на разрушението, а да го
Джесика се дръпна от прозореца и даде на Бонд телефона. Той го взе.
— Благодаря.
В същия миг вратата се отвори. На прага застана пазачът, който беше упътил Бонд.
— Какво е това? На посетителите тук не се разрешава да ползват телефони.
— Имам спешен случай у дома — отговори Бонд. — Член на семейството ми е болен. Исках да проверя как е. Помолих госпожица Барнс да ми услужи с телефона си и тя любезно ми го даде.
