Читать «Картбланш» онлайн - страница 177

Джефри Дивър

Бонд продължи да чете. Машините за унищожаване на документи със скенери вече се използваха във всеки град, където „Зелена инициатива“ имаше филиал, включително в свръхсекретни сръбски военни бази и офиси на доставчици на оръжия извън Белград.

Други писма подробно описваха планове за събиране на не толкова класифицирани, но все пак ценни документи, чрез използването на специални екипи от боклукчии на „Зелена инициатива“, които да събират отпадъците на набелязани хора, да ги закарват на определени за целта места и да ги преглеждат и сортират за лична и деликатна информация.

Бонд оцени потенциала на замисъла. Той намери копия на бележки от кредитни карти, някои непокътнати, а други възстановени от обикновени машини за нарязване на хартия. Имаше сметка от хотел в покрайнините на Претория. Собственикът на картата носеше титлата „многоуважаван“, т.е., беше министър. Прикрепените към нея бележки предупреждаваха, че извънбрачната му любовна връзка ще бъде разгласена публично, ако той не се съгласи със списък искания от страна на политик от опозицията. Оказваше се, че такива неща са „специалните материали“, които Бонд беше видял да пренасят камиони на „Зелена инициатива“.

Имаше и много страници с нещо като телефонни номера заедно с други цифри, имена на потребители, пароли и откъси от имейли и текстови съобщения. Електронни отпадъци. Разбира се, работниците в „Силициевата секция“ преглеждаха телефоните и компютрите и записваха електронните серийни номера на мобилните телефони, пароли, банкова информация, текстове, съобщения и кой знае още какво.

Ала непосредственият въпрос беше къде точно ще бъде детонирана „Резачката“.

Бонд отново прегледа записките. Нямаше информация, която да го насочи към мястото на бомбата в Йорк, която щеше да експлодира след малко повече от час. Той се наведе над едната работна маса и се втренчи в диаграмата на устройството. Слепоочията му пулсираха.