Читать «Картбланш» онлайн - страница 12

Бонд отвори джобното си ножче, разряза ризата и превърза ръката му. След това намери пръчка, направи турникет и го сложи. Наведе се и избърса потта от лицето на мъжа.

— Къде отиде?

Агентът охкаше. Лицето му беше изкривено от болка. Говореше несвързано на сърбохърватски, но после осъзна кой е Бонд и рече:

— Обади се на брат ми… Трябва да ме закараш в болницата. Ще ти кажа къде да отидеш.

— Искам да знам къде отиде той.

— Не му казах нищо. Той се опита, но не му казах за теб.

Разбира се, младежът бе изпял всичко, което знаеше за операцията, но в момента проблемът беше друг.

— Къде отиде? — за трети път попита Бонд.

— Болницата… Закарай ме и ще ти кажа.

— Кажи ми сега или ще умреш след пет минути — монотонно рече Бонд и разхлаби турникета на дясната му ръка, откъдето рукна кръв.

Сърбинът примигна, за да прогони сълзите.

— Добре! Копеле! Той попита как да стигне до Е-75, бързия път за магистрала 21. Ще го отведе в Унгария. Отива на север. Моля те!

Бонд отново затегна турникета. Разбира се, знаеше, че Ирландеца не отива на север. Този човек беше жесток и умен тактик. Не се нуждаеше от указания. Бонд виждаше в него собствената си пристрастеност към изкуството на занаята. Още преди да пристигне в Сърбия, Ирландеца сигурно беше запаметил географията около Нови Сад и бе поел на юг по магистрала 21, единствения главен път наблизо.

Бонд претърси джобовете на младия агент, извади мобилния му телефон и набра 112, номера за спешни случаи. Щом отговори женски глас, той подпря телефона до устните на сърбина и хукна към джетата. Съсредоточи се да кара колкото е възможно по-бързо по неравната повърхност на пътя и се вглъби в хореографията да удря спирачки и да маневрира.

Взе един завой бързо и колата занесе и пресече бялата линия. Насреща застрашително се появи голям камион с надпис на кирилица. Свърна и шофьорът гневно натисна клаксона. Бонд се върна в лентата си, разминавайки се на сантиметри с него, и продължи да преследва единствената улика, с която разполагаха за Ной и хилядите жертви в петък.

След пет минути наближи магистрала 21 и намали. Отпред проблесна нещо оранжево. Към небето се издигна пушек на кълба и закри луната и звездите. Бонд скоро пристигна на местопроизшествието. Ирландеца не беше успял да вземе остър завой и бе потърсил спасение в нещо, което приличаше на широка затревена отбивка, но всъщност не беше това. Редица храсти замаскираха стръмен склон. Колата беше паднала и се бе преобърнала. Двигателят гореше.

Бонд спря, угаси мотора и слезе. Извади валтера си и се затича надолу по хълма към мерцедеса, но не видя нищо. Приближи се и се закова на място. Ирландеца беше мъртъв. Предпазният му колан още беше закован. Беше обърнат с главата надолу и ръцете му висяха. На тавана на колата се уголемяваше локва кръв.