Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 9

— Моля ваше превъзходителство да ме извини — рече Панглос, — но свободата може да съществува наред с абсолютната необходимост, защото е необходимо ние да бъдем свободни, защото най-после предопределената воля …

Панглос беше по средата на фразата си, когато приближеният на инквизицията кимна с глава на своя телохранител, който му наливаше вино от Порто или Опорто.

ГЛАВА VI

КАК НАПРАВИХА ЕДНО ПРЕКРАСНО АУТОДАФЕ, ЗА ДА СПРАТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА, И КАК НАЛОЖИХА КАНДИД С ТОЯГИ ПО ЗАДНИКА

След земетресението, което разруши три четвърти от Лисабон, мъдреците на страната не можаха да намерят по-ефикасен начин да предотвратят пълното съсипване на града от това да поднесат на народа едно прекрасно аутодафе. Университетът в Коимбра реши, че едно подобно зрелище — няколко души, изгорени на тих огън и с големи церемонии — представлява безпогрешно тайно средство, с което ще се попречи на земята да се тресе.

Затова хванаха един бискаец, обвинен, че се е оженил за своята кръстница, и двама португалци, които, когато яли пиле, му били махнали тлъстината. След вечеря дойдоха да вържат доктор Панглос и неговия ученик Кандид — единият, защото е говорил, а другият, защото е слушал с явно одобрение. И двамата бяха отведени поотделно в извънредно прохладни жилища, в които слънцето никога не досажда на човека. Осем дни по-късно и двамата бяха облечени в санбенито и на главите им бяха поставени книжни митри. Митрата и ризата на Кандид бяха изрисувани с обърнати надолу пламъци и дяволи без опашки и нокти, но дяволите на Панглос имаха и нокти, и опашки, а пламъците бяха прави. Така облечени, те минаха през града начело на шествието и изслушаха една много патетична проповед, последвана от приятно многогласно черковно пение. Кандид беше наложен с тояга по задника, докато свещениците пееха; бискаецът и онези двама, които не искали да ядат тлъстина, бяха изгорени, а Панглос — обесен, макар че обичаят не беше такъв. Същия ден земята отново се разлюля със страхотен трясък.

Изплашен, потресен, смаян и разтреперан, Кандид си казваше: „Ако това е най-добрият от възможните светове, какви ли ще са другите? Това, че ме биха по задника, както и да е, биха ме и когато бях при българите. Но, о мой скъпи Панглос, най-великия измежду философите, защо трябваше да ви видя обесен, и то без да науча причината? О, мой скъпи анабаптисте, най-добрият от всички хора, защо трябваше да се удавите в пристанището? О, госпожице Кюнегонд, бисер измежду девойките, защо трябваше да ви разпорят корема?“

Изтърпял проповед, бой по задника, опрощение и благословия, Кандид си тръгна обратно, като едва се държеше на крака. Тогава една старица се приближи до него и му каза:

— Синко, не унивайте и ме последвайте!

ГЛАВА VII

КАК ЕДНА СТАРИЦА СЕ ПОГРИЖИ ЗА КАНДИД И КАК ТОИ ОТНОВО НАМЕРИ ТАЗИ, КОЯТО ОБИЧАШЕ

Кандид не се ободри, но последва старицата, която го заведе в един бордей. Тя му подаде гърненце с мехлем, за да се намаже, а после му даде да яде и пие. След това му показа едно доста чисто легло, до което имаше всичко необходимо, за да се облече.