Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 7

— Хората трябва наистина да са извратили малко природата, защото не са родени вълци, а са станали вълци. Бог не им е дал нито топове, които изстрелват гюлета от двадесет и четири ливри, нито щикове, а те слагат щикове на пушките и правят топове, за да се избиват. Аз бих могъл да туря в сметката и фалитите, и правосъдието, което заграбва имотите на фалиралите, за да лиши кредиторите от вземанията им.

— Всичко това е било необходимо — възразяваше едноокият доктор, — личните нещастия съставляват общото благо, така че колкото повече лични нещастия има, толкова повече всичко отива на добре.

Докато той философствуваше, небето се смрачи, задухаха ветрове от четирите небесни посоки и невъобразимо страшна буря се разрази пред самото лисабонско пристанище.

ГЛАВА V

БУРЯ, КОРАБОКРУШЕНИЕ, ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ С ДОКТОР ПАНГЛОС, КАНДИД И АНАБАПТИСТА ЖАК

Половината пътници, изтощени, полумъртви от тази неописуема тревога, която люшкането на кораба вселява в душата на хората, когато всички течности в тялото се плискат в различни посоки, нямаха дори сили да се страхуват от опасността. Другата половина крещяха или се молеха. Платната се разкъсаха, мачтите се строшиха, корабът се проби. Който можеше, вършеше нещо; никой не слушаше нищо, никой не даваше заповеди. Анабаптистът помагаше малко на моряците, той беше на кувертата, когато един разярен моряк го удари здравата и го повали на дъските. Обаче при удара, който му нанесе, той сам се люшна напред и полетя в морето с главата надолу, но се задържа и увисна на една счупена мачта. Добрият Жак изтича да му помогне, измъкна го на палубата, но сам падна в морето пред очите на моряка, който го остави да загине без дори да благоволи да хвърли поглед към него. Кандид се приближи, видя своя благодетел, който за миг се появи над вълните и после бе погълнат завинаги от морските глъбини. Той поиска да се хвърли след него в морето, но философът Панглос го възпря и му доказа, че Лисабонският залив е бил създаден нарочно, за да може в него да се удави този анабаптист. Докато той доказваше това a priori, корабът се разцепи и всички загинаха с изключение на Панглос, Кандид и този див моряк, който беше удавил добродетелния анабаптист. Негодникът щастливо доплува до брега, до който достигнаха и двамата философи, заловени за една дъска.

Когато дойдоха малко на себе си, те тръгнаха към Лисабон. Бяха им останали малко пари, с които се надяваха да се спасят от глада, след като се бяха спасили от бурята.

Едва бяха влезли в града, оплаквайки смъртта на своя благодетел, и те усетиха, че земята се затресе под краката им. Кипящото море заля пристанището и разби корабите, които бяха на котва. Вихрушки от пламъци и пепел изпълниха улиците и градските площади, къщите се сриваха, покривите рухваха върху основите, а самите основи се рушаха. Тридесет хиляди жители от двата пола и от всички възрасти бяха смазани под развалините. Морякът псуваше, подсвиркваше си и си казваше: