Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 8

— Тук ще може да се спечели нещо.

— Какво може да бъде достатъчната причина на това явление? — питаше Панглос.

— Настъпва краят на света — викаше Кандид. Морякът веднага изтича сред развалините, изложи се да смъртна опасност, за да намери пари, намери действително пари, прибра ги, напи се и падна мъртво пиян. След като се наспа, той купи блоговолението на първото момиче с добра воля, което срещна из развалините сред умиращите и мъртвите. Панглос обаче го дърпаше за ръкава и казваше:

— Приятелю, не е хубаво това. Вие не изпълнявате дълга си към разума на Вселената, не е време за такива работи.

— Върви по дяволите — отговори му другият, — аз съм моряк и съм роден в Батавия. Четири пъти съм ходил до Япония и четири пъти съм стъпвал върху разпятието. Намерил си кому да разправяш за твоя разум на Вселената!

Няколко каменни къса бяха наранили Кандид. Той лежеше на улицата полузатрупан от отломки.

— Уви — казваше той на Панглос, — намери ми малко вино и дървено масло, защото умирам.

— Това земетресение не е нещо ново — отвърна му Панглос, — градът Лима в Америка претърпя същите трусове миналата година. Същите причини — същите последици. Сигурно под земята има цяла ивица от сяра, която върви от Лима до Лисабон.

— Напълно вероятно — рече Кандид, — но, за Бога, намери ми малко масло и вино.

— Как вероятно? — възрази философът. — Аз поддържам, че това твърдение е доказано.

Кандид загуби съзнание и Панглос му донесе малко студена вода от близката чешма.

На следния ден, промъквайки се през развалините, те намериха храна и възстановиха донякъде силите си. След това се заловиха като другите жители да облекчават страданията на онези, които се бяха отървали от смъртта. Няколко граждани, получили помощ от тях, им дадоха най-добрата вечеря, която можеше да се предложи при подобно общо нещастие. Вярно е, че вечерята беше тъжна и сътрапезниците оросяваха със сълзите си хляба, който ядяха, но Панглос ги утеши, като ги увери, че нещата не могат да бъдат другояче.

— Защото — казваше им той — всичко това е най-доброто, което може да съществува, защото, ако има вулкан под Лисабон, той не би могъл да бъде другаде, защото е невъзможно нещата да не бъдат там, където са, защото всичко е много добре.

Един дребен мургав човечец, близък на инквизицията, който седеше до него, учтиво взе думата и каза:

— Очевидно господинът не вярва в първородния грях, защото, ако всичко е най-добре, не е имало следователно нито грехопадение, нито наказание.

— Най-смирено моля ваше превъзходителство да ме извини — отговори Панглос още по-учтиво, — но грехопадението на човека и проклятието са влизали по необходимост в най-добрия от възможните светове.

— Значи, господинът не вярва в свободата? — рече приближеният на инквизицията.