Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 24

— Уви, Господи! — извика той. — Убих някогашния си господар, приятеля си, шурея си! Аз съм най-добрият човек на света, а вече убих трима души, и двама от тези трима са свещеници.

Какамбо, който стоеше на стража пред вратата на беседката, бързо дотича.

— Остава ни само да продадем скъпо живота си — каза господарят му. — Сигурно след малко войниците ще влязат в беседката, ще трябва да умрем с оръжие в ръка.

Какамбо, който беше много видял и патил, не си загуби ума. Той взе йезуитското расо, което баронът носеше, и го навлече на Кандид. Подаде му четвъртитата шапка на мъртвия и го накара да възседне коня си. Всичко това стана в един миг.

— Да препускаме, господарю. Всички ще ви вземат за йезуит, който отива да дава заповеди. Ще минем границите, преди да ни подгонят. — Като произнесе тези думи, той се понесе напред, викайки на испански:

— Дайте път, дайте път на преподобния отец-полковник!

ГЛАВА XVI

КАКВО СЕ СЛУЧИ НА ДВАМАТА ПЪТНИЦИ, КОГАТО СРЕЩНАХА ДВЕ МОМИЧЕТА, ДВЕ МАЙМУНИ И ДИВАЦИТЕ, НАРЕЧЕНИ „ОРЕХОНИ“

Кандид и неговият слуга бяха вече отвъд граничната бариера и никой в лагера не бе още научил за смъртта на германския йезуит. Предвидливият Какамбо бе имал грижата да напълни конските торби с хляб, шоколад, шунка, плодове и няколко бутилки с вино. Възседнали андалузките си коне, те навлязоха в непозната страна, където не можаха да открият никакъв път. Най-после стигнаха до една хубава поляна, прорязана от поточета. Нашите двама пътници спират и пускат конете си да пасат. Какамбо предлага на господаря си да похапне и сам му дава пример.

— Как искаш да ям шунка — казваше Кандид, — когато убих сина на господин барона и съм осъден да не видя вече никога през живота си красивата Кюнегонд? Каква полза да продължавам жалките си дни, щом трябва да ги прекарам далеч от нея, измъчен от угризения и потънал в отчаяние? И какво ще каже „Журнал дьо Треву“?

Говорейки така, той продължаваше да яде. Слънцето залязваше. Двамата заблудени пътници чуха някакви слаби писъци, които като че ли бяха издавани от жени. Не можеха да разберат дали това бяха викове на болка или на радост, но все пак бързо скочиха на крака, изпълнени с онази тревога и безпокойство, които всяко нещо в една непозната страна предизвиква у нас. Тези писъци бяха издавани от две съвсем голи момичета, които леко тичаха по края на ливадата, преследвани от две маймуни, които ги хапеха по задниците. На Кандид му дожаля за момичетата. При българите той се бе научил да стреля и можеше да улучи лешник в храст, без да засегне нито един лист. Той грабва испанската си двуцевка, стреля и убива двете маймуни.

— Слава Богу, драги Какамбо! Отървах от голяма опасност тези две нещастни същества. Ако съм извършил грях, като съм убил един инквизитор и един йезуит, сега го изкупих, спасявайки живота на две момичета. Те са може би госпожици с високо обществено положение и това приключение може да ни осигури големи облаги в тази страна. — Той щеше да продължи, но езикът му се схвана, когато видя как двете момичета нежно прегръщат маймуните, обливат със сълзи труповете им и цепят въздуха с ужасни писъци.