Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 23

ГЛАВА XV

КАК КАНДИД УБИ БРАТА НА СКЪПАТА СИ КЮНЕГОНД

През целия ми живот от паметта ми няма да се заличи споменът за ужасния ден, в който видях как убиха баща ми и майка ми и изнасилиха сестра ми. Когато българите се оттеглили, моята прелестна сестра била изчезнала. Сложили майка ми, баща ми и мен, заедно с две слугини и три заклани момченца, в една каруца и ни закарали да ни погребат в един йезуитски параклис на две левги от замъка на дедите ми. Един йезуит ни поръсил със светена вода, която била ужасно солена. Няколко капки влезли в очите ми и отецът забелязал, че клепачите ми трепнали. Сложил ръка върху сърцето ми и усетил, че то още тупа. Дадоха ми помощ и след три седмици раните ми зараснаха. Вие знаете, драги Кандид, че аз бях доста хубав младеж. Станах още по-красив, затова преподобният отец Кру, игуменът на манастира, ме обикна с най-нежни чувства. Той ме облече в расо на послушник и след известно време бях изпратен в Рим. Главният отец имаше нужда от нов набор млади германски йезуити. Владетелите на Парагвай приемат колкото е възможно по-малко испански йезуити. Те предпочитат чужденците, защото смятат, че могат да ги командват по-лесно. Преподобният главен отец ме намери за подходящ да отида да работя в това лозе. Заминахме заедно трима души — един поляк, един тиролец и аз. Когато пристигнахме, оказана ми бе голяма чест — направиха ме поддякон и лейтенант. Днес съм полковник и свещеник. Здравата ще натупаме войските на испанския крал. Гарантирам ви, че ще бъдат отлъчени от черквата и сразени. Провидението ви изпраща тук, за да ни помогнете. Но вярно ли е наистина, че скъпата ми сестра Кюнегонд се намира наблизо, при губернатора на Буенос Айрес?

Кандид се закле, че няма нищо по-вярно от това. От очите на двамата отново рукнаха сълзи.

Баронът не преставаше да прегръща Кандид, наричаше го свой брат, свой спасител.

— О, скъпи Кандид — каза му той, — може би ще можем да влезем заедно като победители в града и да освободим сестра ми Кюнегонд.

— И аз горещо желая това — отвърна Кандид, — защото смятам да се оженя за нея и още се надявам да сторя това.

— Вие, нахалнико! — извика баронът. — И вие бихте имал безсрамието да се ожените за сестра ми, която има седемдесет и двама благородни предци? Намирам за крайно безочливо от ваша страна, че се осмелявате да ми заговорите за подобно дръзко намерение!

Вцепенен от тези слова, Кандид му отвърна:

— Преподобни отче, няма никаква полза от всички благородни предци на света. Аз изтръгнах сестра ви от ръцете на един евреин и един инквизитор. Тя ми е много задължена и иска да се омъжи за мен. Нашият учител Панглос винаги ми е казвал, че хората са равни, и няма съмнение, че ще се оженя за нея.

— Ще видим това, негоднико! — рече йезуитът барон фон Тундер-тен-тронк, като същевременно му нанесе силен удар по лицето с плоската страна на сабята си. В същия миг Кандид измъкна своята и я заби до дръжка в корема на барона-йезуит. Но като я измъкна цялата димяща, той се разплака.