Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 20

— Госпожица Кюнегонд — рече той — ще ми направи честта да се омъжи за мен и ние молим ваше превъзходителство да благоволи да присъства на нашата сватба.

Засуквайки мустака си, дон Фернандо д’Ибараа и Фигероа и Маскаренес и Лампурдос и Суза се усмихна язвително и заповяда на капитан Кандид да отиде да направи преглед на ротата си. Кандид се подчини. Губернаторът остана сам с госпожица Кюнегонд. Той й призна страстната си любов, увери я, че още утре ще се ожени за нея в черквата или иначе, както подобава на нейните прелести. Кюнегонд го помоли да й даде четвърт час, за да си помисли, да се посъветва със старицата и да вземе решение.

Старицата каза на Кюнегонд:

— Госпожице, вие имате 72 благороднически титли в рода си, но нямате и пукната пара. Само от вас зависи да станете съпруга на най-големия благородник в Южна Америка, който при това има много красиви мустаци. Прилича ли ви да проявявате вярност, която устоява на всички изпитания? Била сте изнасилена от българите, един евреин и един инквизитор са познали ласките ви, нещастията ни дават известни права. Признавам, че ако бях на ваше място, не бих имала никакви угризения да се омъжа за господин губернатора и да осигуря кариерата на господин капитан Кандид.

Докато старата говореше така с всичкото благоразумие, което възрастта и опитността й бяха дали, в пристанището влезе един малък кораб. На борда му имаше един алкаид и много алгуасили. Ето какво се беше случило.

Старицата беше вярно отгатнала, че именно онзи францискански калугер с широки ръкави е откраднал парите и накитите на Кюнегонд в град Бадахос, когато бягаше с Кандид. Този калугер се опитал да продаде някои от откраднатите скъпоценности на един златар, който обаче познал, че това са скъпоценности на великия инквизитор. Францисканецът признал, преди да го обесят, че ги е откраднал, посочил хората, от които ги е взел, и пътя, по който те са тръгнали. Така бягството на Кюнегонд и Кандид било разкрито. Проследили ги до Кадикс и без да губят време, изпратили един кораб след тях. И този кораб беше вече в пристанището на Буенос Айрес. Из града се пръсна слух, че от кораба ще слезе един алкаид и че гонят убийците на негово преосвещенство, великия инквизитор. Съобразителната старица разбра в един миг какво трябва да се направи.

— Вие не можете да избягате — каза тя на Кюнегонд, — а и няма от какво да се боите, вие не сте убила негово преосвещенство. Впрочем и губернаторът, който е влюбен във вас, няма да позволи да ви сторят зло. Затова останете тук.

След това старицата веднага изтича при Кандид.

— Бягайте — каза му тя, — или след час ще бъдете изгорен. Няма нито миг за губене.

Но как да се раздели Кандид от Кюнегонд и къде да се укрие?

ГЛАВА XIV

КАК КАНДИД И КАКАМБО БЯХА ПРИЕТИ ПРИ ЙЕЗУИТИТЕ В ПАРАГВАЙ

Кандид беше довел от Кадис един слуга, от онези, които се срещат често по бреговете на Испания и на колониите. Той беше четвърт испанец, роден от една метиска в Тукуман. Едно след друго бе опитвал разни занаяти — певец в черковен хор, клисар, моряк, калугер, търговски посредник, войник и лакей. Наричаше се Какамбо и много обичаше господаря си, защото господарят му беше много добър човек. С най-голяма бързина той оседла двата андалузки коня.