Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 19

В страната, където ме отведе съдбата, и в кабаретата, където слугувах, съм виждала безброй хора, които мразеха собственото си съществуване, но срещнах само дванадесет души, които доброволно туриха край на нещастията си: трима негри, четирима англичани, четирима женевчани и един германски професор на име Робек. Най-после станах слугиня при евреина дон Исахар, който ме изпрати при вас, красива госпожице. Свързах съдбата си с вашата и повече се тревожа за вашите приключения, отколкото за моите. Никога не бих ви заговорила за нещастията си, ако не ме бяхте малко засегнала и ако не беше обичайно хората да се развличат с разни истории, когато пътуват по море. С една дума, госпожице, аз имам опитност и познавам хората. Направете си удоволствието да помолите всеки от пътниците да ви разкаже историята си и ако се намери и един между тях, който да не е проклинал често живота си, който често да не си е казвал на себе си, че е най-нещастният от всички хора, хвърлете ме в морето с главата надолу.

ГЛАВА XIII

КАК КАНДИД БЕШЕ ПРИНУДЕН ДА СЕ РАЗДЕЛИ С КРАСИВАТА КЮНЕГОНД И СТАРИЦАТА

След като чу историята на старата жена, красивата Кюнегонд прояви към нея учтивост, каквато се дължи на личност с нейния ранг и достойнство. Тя прие предложението и помоли един след друг всички пътници да и разкажат неволите си. Тя, и Кандид признаха, че старицата е права.

— Колко жалко — казваше Кандид, — че мъдрият Панглос, противно на обичая, беше обесен при едно аутодафе, той би ни казал прекрасни неща за физическото страдание и моралното зло, които са се разпрострели и по земята, и по морето, и аз може би бих намерил в себе си достатъчно сила и смелост да му направя най-почтително няколко възражения.

Докато всеки разказваше своята история, корабът бързо се носеше напред. В Буенос Айрес слязоха на брега Кюнегонд, капитан Кандид и старицата отидоха а посетят губернатора дон Фернандо д’Ибараа и Фигероа и Маскаренес и Лампурдос и Суза. Този благородник бе изпълнен с гордост, която подхождаше на човек с толкова много имена. Той говореше на хората с най-благородно презрение, вдигаше носа си толкова високо тъй безмилостно повишаваше глас с крайно внушителен тон и имаше тъй горделива походка, че всички, които го поздравяваха, изпитваха желание да го набият Той бясно обичаше жените. Кюнегонд му се стори най-хубавата жена, която някога е виждал. Първото нещо, което направи, бе да попита дали тя не е жена на капитана. Изразът на лицето му, когато зададе този въпрос, разтревожи Кандид: той не посмя да каже, че Кюнегонд е негова жена, защото в действителност не му беше жена, не смееше и да каже, че му е сестра, защото не му беше и сестра. И макар че тази невинна лъжа е била някога на мода у древните и че би могла да бъде полезна и на съвременните хора, неговата душа беше твърде чиста, за да преиначи истината.