Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 13

ГЛАВА IX

КАКВО СЕ СЛУЧИ С КЮНЕГОНД, КАНДИД, ВЕЛИКИЯ ИНКВИЗИТОР И ЕДИН ЕВРЕИН

Този Исахар беше най-сприхавият юдей, който се е виждал в Израел от времето на вавилонския плен.

— Как — извика той, — галилейска кучко, не ти ли стига господин инквизиторът? И този нехранимайко ли трябва да те дели с мен!

При тези думи той измъкна дългата кама, която винаги носеше със себе си, и смятайки, че противникът му е невъоръжен, се нахвърли върху Кандид. Но заедно с облеклото нашият добър вестфалец беше получил от старицата и една хубава сабя. Той я измъкна и макар че имаше много благ нрав, просна израилтянина мъртъв на плочите в краката на красивата Кюнегонд.

— Света Богородице! — извика тя. — Какво ще стане с нас? Човек убит в моя дом! Ако дойдат стражарите, ние сме загубени!

— Ако не беше обесен — рече Кандид, — Панглос щеше да ни даде добър съвет в този труден час, защото беше велик философ. Понеже го няма, нека се посъветваме със старата.

Тя се оказа доста разумна и тъкмо започна да им дава съвети, когато една друга вратичка се отвори. Беше един часът след полунощ и неделята вече започваше. Този ден принадлежеше на негово преосвещенство инквизитора. Той влезе и видя убития Кандид със сабя в ръка, един труп, проснат на пода, изплашената Кюнегонд и старицата, която им даваше съвети.

Ето какво ставаше в душата на Кандид и как разсъждаваше той в този миг: „Ако извика за помощ, този свят човек неминуемо ще заповяда да ме изгорят, а може да направи същото и с Кюнегонд. Той заповяда да ме бият жестоко с камшици, той е мой съперник, аз съм извършил убийство, следователно няма място за колебание.“ Разсъжденията му бяха ясни и бързи и без да даде време на инквизитора да се опомни от изненадата, Кандид го прониза и го хвърли до евреина.

— Ето ти втора беля — рече Кюнегонд. — Няма вече опрощение за нас, отлъчени сме от черквата, последният ни час е дошъл. Как можахте вие, който сте така благ по природа, да убиете за две минути един евреин и един висш духовник?

— Красива госпожице — отвърна Кандид, — когато човек е влюбен, ревнив и бит с камшик от инквизицията, той не може да познае себе си.

Тогава старицата взе думата и каза:

— В конюшнята има три андалузки коня, както в седла и юзди за тях. Нека смелият Кандид ги оседлае. Госпожата има жълтици и диаманти. Нека възседнем бързо конете, макар че аз мога да седя на коня само с половин задник, и да тръгнем за Кадикс. Времето е прекрасно и е голямо удоволствие да се пътува през хладината на нощта.

Кандид веднага оседлава трите коня. Кюнегонд старицата и той изминават тридесет мили, без да спрат да починат. Докато те се отдалечават, светата Хермандада пристига в къщата: погребват негово преосвещенство в една хубава черква и хвърлят Исахар на пътя.

Кандид, Кюнегонд и старата бяха вече в градчето Авасена, сред планините на Сиера Морена, и седнали в една кръчма, разговаряха така: