Читать «Кандид (или оптимизмът» онлайн - страница 12

Развълнувана, смаяна, ту извън себе си от гняв, и почти премаляла от слабост, аз мислех за убийството на баща си, на майка си, на брат си, за дързостта на онзи отвратителен български войник, мислех за удар който той ми нанесе с нож, за робството си, за моя занаят на готвачка, за българския капитан, за гадния дон Исахар, за отвратителния инквизитор, за обесването на доктор Панглос, за многогласното черковно пеене, докато ви биеха, и особено за целувката, която ви дадох зад паравана в деня, когато ви видях за последен път. Славех Бога, загдето след толкова изпитания отново ви връща при мен. Заръчах на моята старица да се погрижи за вас и да ви доведе тук при първа възможност. Тя много добре изпълни заръката ми. За мен бе неизразима наслада да ви видя отново, да ви чуя, да ви говоря. Сигурно умирате от глад, аз също съм, гладна, нека най-напред седнем да вечеряме.

И ето че двамата сядат на масата. След вечерята те отново се настаниха на хубавото канапе, за което вече се спомена. Те все още се намираха на него, когато сеньор дон Исахар, един от господарите на къщата, пристигна. Беше събота и той идваше да се възползва от правата си и да излее нежната си любов.