Читать «Кале Бломквист по следите на отвлечените» онлайн - страница 9

Андерс извика още веднъж:

— Да се бием и да победим!

Той явно искаше да ги окуражи, но в тишината викът му прозвуча тъй грозно, че Ева-Лота го помоли разтреперана да не го прави повече.

— И не ме оставяйте сама, каквото и да става — прибави тя, — не се чувствам много добре сред призраци.

Кале я потупа успокоително по гърба и те продължиха да се промъкват предпазливо в тъмнината. Спираха на всяка крачка и се ослушваха. Някъде наоколо шаваха Червените — дано да бяха техни стъпките, които се чуваха. От време на време луната надничаше през някой нащърбен свод и тогава всичко се виждаше почти така ясно както през деня: грубите стени и неравният под, по който трябваше да стъпват внимателно, ако не искаха да се препънат. Но там, където лунната светлина не достигаше, имаше само плашещи сенки, зловеща тъмнина и глуха тишина. А в тишината можеше да се долови, ако се вслушаш внимателно, слабо шептене, едва чути шептящи гласове, които пърхаха наоколо и изпълваха децата със страх.

Ева-Лота се страхуваше. Тя вървеше все по-бавно. Кой шепнеше там? Дали бяха Червените, или заглъхващото ехо от отдавна умрели гласове, което сега блуждае неспокойно между стените на замъка? Тя протегна ръка, за да се увери, че не е сама. Искаше да докосне с пръстите си якето на Кале като защита от дебнещия страх. Но това не беше якето, не беше и Кале, само черна празнота! Ева-Лота изкрещя от ужас.

Тогава от някаква тъмна ниша в стената се протегна една ръка и я сграбчи здраво. Ева-Лота изкрещя отново. Изкрещя, защото повярва, че е настъпила последната минута от живота й.

— Затвори си устата! — каза Йонте. — Можеш да събудиш мъртвец.

Милият стар Йонте! Ева-Лота внезапно изпита обич към него. И те се счепкаха мълчаливо и въодушевено в тъмнината. В себе си тя се питаше с огорчение къде останаха Андерс и Кале. Но тогава чу от известно разстояние гласа на своя шеф:

— Защо крещиш така, Ева-Лота? И къде тук всъщност е пиршеството?

Йонте не беше особено силен и Ева-Лота скоро се освободи от хватката му с малките си корави юмруци. Тя изтича колкото се може по-бързо напред по дългия тъмен коридор, а Йонте продължи да я преследва неотклонно. От другата страна я нападна още някой и Ева-Лота заудря диво около себе си, за да си проправи път. Но този противник беше по-силен. Ева-Лота усети хватката на ръцете му като железни клещи около китките си — сигурно беше Сикстен — но тя в никакъв случай нямаше да му улесни победата, за нищо на света! Напрегна всеки мускул на тялото си и заби глава под брадата на противника си като някакъв боздуган: