Читать «Кале Бломквист по следите на отвлечените» онлайн - страница 8

Бедните, нищо неподозиращи родители на Белите и Червените рози спяха мирно в своите легла. Никой не беше ги питал какво мислят за нощните разходки на своите деца. Само Ева-Лота написа бележка и я остави на възглавницата си, в случай че някой забележи изчезването й. На бележката пишеше с много успокоителен тон:

Хей, вие! Не драматизирайте положението! Навън съм, водя война и се надявам скоро да се върна, поне така си мисля, тралала.

Ева-Лота

— Дребна мярка за сигурност — обясни тя на Кале и Андерс, докато изкачваха стръмния път към развалините на замъка.

Часовникът на кметството удари дванадесет. Настъпи часът.

— Крепостта на баща ми — бива си го този Сикстен — измърмори Кале.

— Какво ли е искал да каже всъщност? Доколкото ми е известно, тук още не е живял директор на поща.

Пред тях под лунната светлина стърчаха руините на крепостта, които никак не приличаха на поща.

— Обичайните превземки на Червените. Не ви ли е ясно — процеди Андерс. — Трябва да ги сложим на мястото им. На всичкото отгоре в тях е Великия Мумрих.

Дълбоко в себе си Андерс изобщо не беше чак толкова недоволен, че Червените най-сетне са намерили сврачето гнездо и са си върнали Великия Мумрих. Как щяха да водят Войната на розите, ако светинята не сменяше от време на време притежателя си.

Останали без дъх след изморителното изкачване, те постояха малко пред входа на развалините. Стояха и се ослушваха в тишината и откриха, че вътре, под дълбоките сводове, е доста мрачно и опасно.

Тогава от тъмнината прозвуча един призрачен глас:

— Започва голямата битка между Червената и Бялата роза и стотици хиляди ще намерят смъртта си, а душите им ще преминат в отвъдното — в нощта на смъртта.

Последва ужасяващ зловещ смях, който отекна между каменните стени. А после настана тишина, страховита тишина, сякаш онези, които допреди миг се смееха, са се изплашили от собствените си заплахи за дебнещата в тъмнината опасност.

— Напред! Да се бием и да победим! — викна Андерс решително и се втурна през глава в крепостта.

Кале и Ева-Лота го последваха.

Безброй пъти бяха влизали тук на дневна светлина. Но никога през нощта. След една незабравима битка те дори се озоваха пленени в тъмницата на крепостта. Тогава доста се изплашиха, но нямаха спомен да е било толкова страшно, както сега — да се впуснат в тъмната нощ към мрака, пълен с неизвестност, където зад всяка стена ги дебнеше кой знае какво? Не само Червените! О, със сигурност не бяха само те, а духове и призраци, които можеха да си отмъстят за нарушеното спокойствие като протегнат кокалестите си ръце от някоя дупка и го хванат за гърлото.