Читать «Кадифеният губернатор» онлайн - страница 4

В съветско време, особено по застойното, тогава още младият Николай Михайлович бързо схвана, че не е нужно много, за да получиш власт над хората: трябва да се учиш добре, да влезеш в комсомола и после в партията. Добре е да завършиш висшата партийна школа и по-нататък да се издигаш по партийната стълбица в районния комитет или в производството. И той пое по този изпитан път. Завърши с отличие строителния институт, около година работи на строеж, откъдето добрите чичковци го преместиха в градския комитет на партията като инструктор. След две години го повишиха — направиха го завеждащ-отдел „Промишленост и строителство“ на градския комитет и нещата спряха дотам. Всички по-високи постове бяха заети и на Николай Михайлович не му мърдаха поне десет години чакане. И тогава той направи решителната крачка — напусна топлото местенце и отиде на изостанал строителен обект, който след известно време успя да направи първенец, Николай Михайлови умееше да работи, чувстваше се на мястото си и може би с времето от него щеше да стане голям стопански ръководител. Но дойде перестройката, а после започна масовата приватизация. Точно тогава на хоризонта се появи младеж с подпухнало лице и театрални маниери, облечен по последна мода. Това беше Миша Юсин, директор на частна фирма, занимаваща се с търговия на цветни и черни метали. Разбира се, тогава Николай Михайлович дори не можеше да предположи, че си има работа с мафиот, известен в криминалния свят с прякора Мусолини. Той посъветва Николай Михайлович да си купи бонове, които по-нататък, според неговите думи, ще изиграят огромна роля в стопанския живот на страната. Нещо повече, Миша си предложи услугите по закупуването на голямо количество бонове на дъмпингова цена.

По-късно с боновете бе приватизиран строителният комбинат, който ръководеше Николай Михайлович. И сега той вече не беше директор с твърда месечна заплата, а собственик на предприятието, капиталист. Миша предложи да полеят събитието в Париж, в ресторант „Максим“. Колесниченко се съгласи, още повече че заплатата му нарасна стотици пъти. В Париж Миша и Николай Михайлович бяха посрещнати от двама джентълмени с „московска жилка“. Съдбата на Николай Михайлович Колесниченко бе решена в ресторант „Максим“ на полуприкритата под палмите маса, под звуците на казашки песни, обилно полети с коняк „Наполеон“. Джентълмените му предложиха да стане кмет на Пятигорск. Изглежда се задаваха предсрочни избори, тъй като здравето на сегашния кмет будело сериозни опасения — според клюката имал рак на стомаха. Николай Михайлович попита какво ще стане със строителния комбинат, но се оказа, че този въпрос вече е решен. Комбинатът минаваше под шапката на частната фирма на Миша Юсин заедно с цялото движимо и недвижимо имущество: камиони, кранове, леки коли, с двете хиляди хектара гора, върху които ще бъдат построени вили, барове, казина и други подобни увеселителни заведения. Освен това джентълмените му дадоха да разбере, че длъжността кмет на Пятигорск ще стане своеобразен преходен период в живота му, че го очакват по-мащабни дела, но той ще научи какви ще бъдат те по-късно.