Читать «Кадифеният губернатор» онлайн - страница 3

Супрун огледа четиримата един по един, като погледът му най-дълго се спря върху жената, и стана.

— Да вървим.

Пред входа на кооперацията чакаха две западни коли. Настаниха Супрун на задната седалка в едната, с младежите от двете му страни, в другата се качиха жената и младият мъж с милиционерската униформа.

— Слушай какво, кандидате — предупреди го единият от младежите, — поприказва си — и край. Ако ни спрат, да мълчиш като риба. Не съм старши лейтенантът. Моята заповед е друга.

При тези думи младежът щракна белезниците и закопча ръката на Фьодор Степанович за своята. Двете коли тръгнаха.

2

От известно време насам губернаторът на Ставрополския край Николай Михайлович Колесниченко често сънуваше един сън: безкрайна зелена степ, тъмно небе, раздирано от светкавици и той, Николай Михайлович, тича из степта, облечен с бял погребален саван, но и сам не знае накъде. Счува му се усилващ се буреносен тътен, който сякаш идва изпод земята, и му се привиждат някакви огромни сенки, полетели хаотично в безкрайното пространство… В този момент губернаторът скачаше от леглото и дълго не можеше да разбере дали е сън, или всичко става наяве.

В нощта на отвличането на Супрун губернаторът пак сънува този сън. Отвори очи и дълго се взира във високия бял таван. Телефонът иззвъня.

— Слушам.

— Всичко мина благополучно, Николай Михайлович — чу се мъжки глас в слушалката.

— Добре — отвърна Колесниченко и затвори.

Стана, разходи се из стаята, върна се в спалнята и запали цигара. Беше сам в огромния апартамент, жената и дъщерята бяха на Бахамските острови. Когато се решаваше някой сериозен въпрос в живота му, обикновено ги изпращаше някъде по-надалеч. А въпросът, който губернаторът трябваше да реши, беше наистина много сериозен. Ставаше дума за живота и смъртта на Супрун. Депутатът от местния парламент Фьодор Степанович Супрун беше най-опасният му съперник в борбата за губернаторския пост. Супрун бе издигнат без никакви усилия от негова страна, както се казва — отдолу. Отишли при него агитаторите и сложили на масата списъците, а подписите били няколко пъти повече, отколкото на останалите претенденти. За губернатора беше опасен и сегашният кмет на града Павел Андреевич Головачов, но той се отказа от надпреварата, извини се с неотложните градски работи. Наистина злите езици твърдяха, че кметът се е уплашил след трите жестоки убийства на кандидатите за губернатор, които потресоха целия Ставрополски край. Може наистина да е било така, нали никой не иска да умира.

Главен съперник на Колесниченко си оставаше депутатът от местния парламент Супрун. Сега го караха по планинските пътища към посоченото от губернатора място, където утре ще отиде и той, Николай Михайлович. Там, в уютната и тиха вила, най-сетне ще се реши по-нататъшната съдба на депутата и кандидат за губернатор Фьодор Степанович Супрун.

Хората идват на власт по различни начини. Някои от тях, сякаш призвани от Всевишния, вървят към целта си, без да нарушават законите, самата съдба ги води към върха. А пътят на останалите — и те са мнозинство — е съмнителен, зигзагообразен и дори кървав, макар да е възможно те да не са го искали, но обстоятелствата са били по-силни от тях. Към тази категория хора се отнасяше и Николай Михайлович Колесниченко.