Читать «Кадифеният губернатор» онлайн - страница 6

— В Думата не се отива току-така. Трябва да си някой, хората…

— Гледахте ли вчера новините по телевизията?

— Нощните. В дванайсет.

— Много работите — пак се усмихна Потапов. — Нали ви казах, вие сте идеалният кандидат…

— Наложи се да остана до по-късно.

— Обърнахте ли внимание на съобщението за убийството на депутата от Държавната Дума Веретенников?

— Да.

— Доколкото ми е известно, вие сте роден в Курска област?

— Детството ми мина там.

— Веретенников представляваше интересите точно на този край. И вие сте от Курск! Ето ви и район!

— Но там никой не ме познава!

— Ще ви опознаят. Главното е, че сте родом от Курска област. Ще мобилизираме печата, телевизията, радиото, на всеки уличен стълб ще виси ваша снимка с кратка, но трябва да признаем, много хубава биография, ще организираме митинги, събрания. И повярвайте, ще се намерят хора, ваши доверени лица, от които ще научите какъв прекрасен човек е Николай Колесниченко, какви светли идеали има и колко много ще направи за процъфтяването на родната област! И всичко това ще потвърдим с дела. Ще бъдат заделени жилища за крайно нуждаещи се, пенсиите и заплатите ще се изплащат навреме, дори премиите.

— За всичко това са нужни огромни средства…

— Миша — обърна се Потапов към Юсин, — съобщи ли на господин Колесниченко колко сме спечелили от строителния комбинат, докато той заемаше скромната длъжност кмет на града?

— Не е ставало дума — отвърна Юсин и отмести поглед.

— Николай Михайлович, та само от горския фонд, принадлежал по-рано на ръководеното от вас предприятие, спечелихме някъде към двайсет милиона долара. И няколко десетки от самия строителен комбинат. А ще премълча колко присвоихме, докато вие бяхте кмет. Ще има пари, и то много. Работата е печеливша. Слушам ви?

— Съгласен съм — престраши се Колесниченко.

— Въпросът е решен — заключи Потапов. — Сега да се върнем към другите, по-деликатни обстоятелства… Знаете ли какъв е господин Михаил Юсин?

— Известно ми е, че господин Юсин е генерален директор на частна търговска фирма — заяви Никола Михайлович, като гледаше Потапов право в очите.

— Стига де — Потапов се усмихна снизходително. — Много добре знаете, че Михаил Юсин е Признат бандит, по прякор Мусолини. Наистина, погледнете го в профил. Прилича на Мусолини. Много прилича! Е, Николай Михайлович, не гледайте толкова учудено! Нали ви казвам, че ние всичко знаем. И ако искате, мога да ви съобщя къде, на кого и при какви обстоятелства, добре пийнали, сте изложили мислите си по адрес на господин Юсин…

— Няма смисъл — отвърна Колесниченко след кратко мълчание.

— Правилно, няма смисъл. А и няма на какво да се учудвате. Например в Грузия има двама генерали, които задкулисно управляват малката си държава — и те са Признати бандити! Само глупакът не го знае! Но какво от това, живеят, ръководят. Вземете Таджикистан… Онзи… как му беше името? Главнокомандващият… Сарафов! И той е Признат бандит.