Читать «Кадифеният губернатор» онлайн

Фридрих Незнански

Кадифеният губернатор

Маршът на Турецки #19

Тази книга от начало до край е измислена от автора. Разбира се, в нея са използвани някои автентични материали както от собствената практика на автора, бивш следовател и адвокат в Русия, така и от практиката на други руски юристи. Но събитията, местата на действие и героите са безусловно измислени. Съвпаденията с реално съществуващи лица и места могат да бъдат само случайни.

Част първа

Партията на шестстотинте

1.

Кандидатът за губернатор на Ставрополския край Фьодор Степанович Супрун беше чувал за доста случаи на убийства, побоища и отвличания на хора от неговия ранг. Но не предполагаше, че нещо подобно може да се случи и с него. Подобна идея просто не се побираше в главата му! Никому не желаеше злото и не беше направил нищо лошо, напротив, винаги се стараеше да помогне. Така беше на младини, когато работеше като агроном, така продължи и по-късно, когато вече заемаше ръководни длъжности. Строеше къщи, вили, изнамираше кредити, даваше жилища на обикновени хора, а не на чиновници и не срещу рушвети. И изплащаше заплатите винаги навреме. Фьодор Степанович обичаше и уважаваше хората и те, оценявайки това, му оказаха доверие и го предложиха за губернатор.

И ето че кандидатът за губернатор Супрун изчезна от собственото си жилище около дванайсет през нощта в събота срещу неделя. Случи се така:

— Пристигнахме, Фьодор Степанович — каза шофьорът и спря пред входа.

— Благодаря.

— Да ви изпратя ли? — попита бодигардът му, докато отваряше вратата на колата.

— Не си струва.

— У вас не свети — кимна той към прозорците на сградата.

— Жената и децата са на вилата. До утре, момчета!

— Ще изчакаме.

— Добре.

— Фьодор Степанович, да не забравите да светнете, да изгасите и пак да светнете лампата.

Супрун махна с ръка и влезе във входа.

След около три-четири минути прозорецът на кухнята се озари от светлина, после пак стана тъмно и отново светна.

— Всичко е наред — каза шофьорът.

— Да тръгваме — предложи след малко бодигардът.

Естествено, нито шофьорът, нито охраната можеха да знаят, че в кухнята изобщо не светва Фьодор Супрун, а младеж с милиционерска униформа. Той посрещна Фьодор Степанович на вратата на асансьора и се усмихна приветливо:

— Добър вечер.

— Добър…

При Фьодор Степанович веднага дотърчаха двама цивилни младежи и сръчно опипаха дрехите му.

— Няма нищо — каза единият.

— Чудесно — отвърна младият човек и покани Супрун в собствения му дом, край отворената врата на който чакаше жена: — Заповядайте!

— Бравата е белгийска — ни в клин, ни в ръкав заяви Фьодор Степанович.

— Да — съгласи се младежът. — Много хубава брава. Влизайте, Фьодор Степанович.

Щом влезе в антрето, Супрун по навик се събу, намери домашните си пантофи и се насочи към кухнята, но младежът го спря.

— Не се притеснявайте. Сами ще се справим. Ами ако изведнъж натиснете три пъти?

— Ловко — обади се Фьодор Степанович. — Не очаквах.

— Какво не сте очаквали?

— Не очаквах — повтори Супрун, като спря погледа си на жената. — Хайде… Вие сте мъже. Ами защо влачите момичето?