Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 42

Милиционерът си чеше челото и размисля. След това предлага:

— Защо довечера не дойдеш да се видим при Хаджи Палван? Ще се съберат приятели. Ще пийнем чай, ще побъбрим, ще поговорим за войски и сражения, ще се посмеем над нещастията на другите. Обещавам, че ще ти се хареса. Ще сме между свои хора, непринудени. Ако имаш планове, заедно ще ги обсъдим, за да намерим партньори, на секундата ще помогнем. Не е кой знае колко трудно да се организира една работа. Нужно е малко въображение, мотивираност и локомотивът бързо ще тръгне по релсите. Ако нямаш мангизи, ще ти дадем, а ти после ще ни ги върнеш.

— Вече ти казах, че не става дума за пари — заявява с досада Атик. — Блясъкът им не ме заслепява.

— Но както виждам, не те и озарява.

— Черното не ми пречи.

— Трудно ти е да го докажеш. Що се отнася до мене, искам само да ти кажа, че не е срамно от време на време, когато се чувстваш натясно в кожата си, да се обърнеш към приятел.

— Мирза Шах ли те изпраща?

— Виждаш ли? На грешен път си. Не ми е необходим Мирза Шах, за да протегна ръка на колега, когото ценя.

Атик си гледа торбичката, а кокалите на врата му изпъкват. С крайчеца на крака си той търкаля камъче и започва да дълбае дупка в пясъка.

— Мога ли да тръгвам? — пита той със свит глас.

— Естествено, какви ги говориш!

Атик му благодари и се оттегля.

— Живял един мъдрец в Джалалабад — разказва му без предисловия Касим, тръгвайки подир него. — Невероятен учен. Имал отговор за всичко. Нямало книга, която да не е прочел. Насън да го бутнеш, знаел всички важни събития от историята на исляма. Изумителен човек бил. Ако беше доживял до наши дни, сигурно би свършил на въжето или щяха да го обезглавят, дотолкова познанията му надминавали постижимото за ума. Един хубав ден, докато давал урок, някой си се приближил и му прошепнал нещо. Мъдрецът внезапно посивял. Броеницата се изплъзнала от ръцете му. Без да рече дума, станал и напуснал залата. Повече не го видели.

Атик повдига вежди.

— Какво му е прошепнал човекът? — пита той предпазливо.

— Историята мълчи.

— А каква е поуката от този разказ?

— Може да знаеш всичко за живота и за хората, но какво знаеш за самия себе си? Атик, скъпи мой, не си усложнявай съществуването. Никога няма да можеш да отгатнеш какво ти е отредило то. Спри да си пълниш главата с фалшиви идеи, с неразрешими въпроси и с ненужни разсъждения. Дори да намериш отговори на всичко, не си застрахован от това, което ти готви утрешният ден. Мъдрецът е знаел много неща, но е нямал понятие от основното. Да живееш, ще рече винаги да си готов небето да се стовари върху главата ти. Ако тръгваш от принципа, че битието е само едно изпитание, ти си готов да понесеш неговите тегоби и изненади. Ако очакваш от него онова, което то не може да ти даде, значи нищо не си разбрал. Приемай нещата каквито са, не прави драми, не отдавай прекалено значение на нищо; не ти управляваш своята лодка, а веслото на съдбата. Вчера изгубих майка си. Днес се поклоних над гроба й. Ето че сега седя при Кхорсан и похапвам. Довечера смятам да ида при Хаджи Палван, за да се видя с приятелите. Ако междувременно се случи някакво нещастие, няма да го приема като края на света. Няма по-тъжен миг за любовта от разменените погледи на гарата, когато влаковете потеглят в различни посоки.