Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 4

Мохсен беше десетгодишен по време на съветското нашествие; възраст, на която не разбираш защо внезапно градините са опустели, а дните са станали не по-малко опасни от нощите; възраст, на която не осъзнаваш, че е връхлетяло нещастие. Баща му беше преуспяващ търговец. Живееха в голяма къща в самия център на града и редовно посрещаха гости — роднини или приятели. Мохсен не си спомня ясно това време, но е убеден, че щастието му е било пълно, че нищо не е помрачавало изблиците му на веселие, нито е заплашвало капризите на глезеното дете. После дойде руското нахлуване с апокалиптичната армада и грандоманските завоевателни амбиции. Афганистанското небе, по което се плетяха най-красивите идилии на света, ненадейно се покри с бронирани хищници; лазурната му чистота бе набраздена от барутни дири, а подплашените до смърт лястовици се разпръснаха заради балета на бойните ракети. Тук се беше настанила войната. Тя си намери подслон…

Клаксон го отхвърля встрани. Инстинктивно той покрива със своя шеш лицето си, за да се предпази от прахоляка. Камионетката на Абдул Яббар леко го забърсва, едва не премазва един мулетар и връхлита на площада, следвана отблизо от мощния джип. При появата на кортежа от стълпотворението се дочуват неприлични крясъци, а настръхнали възрастни се карат с разрошени хлапаци за най-удобните за гледане места. Милиционерите трябва да удрят дето сварят, за да успокоят страстите.

Колата спира пред прясно изкопания ров. Свалят грешницата, докато отвсякъде към нея се сипят хули и проклятия. Отново вълнение превзема редиците на зяпачите, а нерешителните бързо са изтикани назад.

Нечувствителен към псувните, опитващи се да го прогонят, Мохсен се възползва от зейващите в навалицата процепи, за да се промъкне до първите редове. Повдигайки се на пръсти, той вижда как някакъв огромен див звяр „посажда“ наказаната в рова, покрива я с пръст до кръста, така че да остане изправена, но да не може да помръдва.