Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 2

— Не стойте тук — навиква ги един продавач, размахвайки яростно дълга върлина над главите им, — довличате несполуката и всевъзможни насекоми към сергията ми.

Атик Шаукат си гледа часовника. Челюстите му се сгърчват от гняв. Палачът е трябвало да пристигне преди десетина минути, а пък той още се влачи по улиците. Отчаян, отново сипе удари, за да разпръсква човешките талази, настървява се срещу група старци, също тъй нечувствителни към свистенето на нагайката, както и към плача на изгубилото се сред гмежта момиченце, а след това, възползвайки се от пробива, предизвикан от преминаването на някакъв камион, той успява да се добере до не толкова оживена уличка и се забързва, накуцвайки, към странно стърчаща сред заобикалящите я развалини сграда. Това е стар, неизползван по предназначението си диспансер, отдавна плячкосан от бесовете и превръщан понякога от талибаните във временен затвор, когато в квартала се предвижда публична екзекуция.

— Къде беше, бе? — крещи един брадатко, размахвайки своя калашников. — Преди час пратих хора да те търсят.

— Извинявай, Касим Абдул Яббар — отвръща Атик, без да спира, — не си бях вкъщи.

После възбудено добавя:

— Ходих в болницата. Трябваше по спешност да закарам там съпругата си.

Касим Абдул Яббар сякаш не го чува и продължава да го гълчи, сочи с пръст циферблата на часовника си и му показва, че заради него всички са изгубили търпение. Атик свива врат и се насочва към сградата, където го чакат въоръжени мъже, седнали от двете страни на портала. Един от тях се надига, изтупва задника си, отива към една камионетка със свален гюрук, гарирана на двайсетина метра, скача в кабината, пали мотора и на заден ход я докарва до входа на затвора.

Атик Шаукат измъква изпод дългата си жилетка връзка ключове и нахълтва в тъмницата, следват отблизо от две обвити в бурки милиционерки. В ъгъла на килията, точно там, където през капандурата се прокрадва тънък сноп светлина, една жена привършва молитвата си. Двете милиционерки приканват надзирателя да се оттегли. Останали сами, те изчакват затворничката да се изправи, приближават се до нея и грубо й нареждат да стои изправена, след което започват здраво да връзват ръцете и краката й. Проверяват дали въжетата са стегнати яко, напъхват тялото й в голям платнен чувал и я изблъскват в коридора. Атик, който чака на портала, сигнализира на Касим Абдул Яббар, че милиционерките пристигат. Последният нарежда на мъжете в двора да се отдалечат. Заинтригувани минувачи се събират мълчаливо срещу сградата. Двете милиционерки излизат на улицата, държат затворничката под мишниците, натикват я в каросерията на камионетката и застават плътно около нея.