Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 22

5.

Атик Шаукат се връща в джамията, за да присъства на молитвата за Ел Иша, от която последен ще се изправи. Ще прекара дълги минути с разтворени молитвено ръце, ще повтаря изречения от Корана и ще моли светците и предците да го подкрепят в нещастието. Принуден от старите си болки в коляното да прекрати преклонението, той се отправя към етажерка, отрупана с религиозни книги, и се опитва да чете. Не успява да се концентрира. Текстовете играят пред очите му и заплашват да му взривят главата. Скоро тежката жега в храма го принуждава да се присъедини към групите вярващи, разпръснати из двора. Старците и просяците са изчезнали, но военните инвалиди пак са тук, показват недъзите си като трофеи. Безногият властно се е разположил на количката си, следи разказите на събеседниците си, готов да ги потвърди или да не се съгласява. Голиат се е върнал; седнал до един безрък, той внимателно слуша старец, който разказва как с шепа муджахидини, въоръжен само с една лека картечница, е успял да спре колона съветски танкове.

Атик не устоява дълго на безумните военни истории. Той напуска джамията и тръгва да броди из сякаш преминалите през хекатомба квартали, като от време на време използва нагайката си, за да отблъсне най-нахалните просяци. Без да осъзнава, се озовава в своята тъмница и влиза вътре. Мълчанието на килиите го успокоява. Той решава тук да прекара нощта. Опипом търси огнеупорния фенер, запалва го и се просва на походното легло, мушнал ръце под главата си и вперил очи в тавана. Всеки път, когато мислите му го връщат към Мюссарат, той рита в празното пространство, като че ли се опитва да се отърве от тях. Яростта се завръща на заливащи го една след друга вълни, кръвта във вените му кипва и стяга гърдите му. Сърди се на себе си, че няма смелост да сложи край на гнойния оток веднъж завинаги, да каже цялата истина на съпругата си, която се смята за привилегирована в сравнение с обезправените жени по улиците на Кабул. Мюссарат злоупотребява с търпението му. Болестта й не представлява смекчаващо вината обстоятелство; тя трябва веднъж завинаги да я приеме.