Читать «Кабулските лястовици» онлайн - страница 19

— Помислих, че сестра ти се е върнала от Балучистан — казва той.

Мюссарат подскача.

— Още не съм недъгава — отбелязва тя.

— Не исках да кажа това. Сутринта те оставих в много тежко състояние. А сега виждам всичко подредено, подът изметен, и веднага реших, че сестра ти се е върнала. Освен нея си нямаме никой друг да ни помага. Съседките ти отлично знаят какво ти е състоянието, но нито една от тях не е дошла да попита може ли с нещо да бъде полезна.

— Нямам нужда от тях.

— Колко си мнителна, Мюссарат. Защо трябва да преобръщаш всяка дума, за да търсиш под вола теле?

Мюссарат си дава сметка, че по този начин няма да оправи нещата между нея и съпруга й. Тя маха ветроупорния фенер от масата и го окача на една греда, за да дава повече светлина; след това отива да вземе купа с храна.

— Нарязах пъпеша, който ти ми изпрати, и го сложих на хлад на прозореца — казва тя помирително. — Сигурно си гладен. Приготвих ти ориз, така както го обичаш.

Атик си събува чехлите, закача чалмата и нагайката си на една стърчаща дръжка и сяда до желязната купа. Не знае какво да рече и не смее да гледа съпругата си от страх да не засили подозрителността й, така че грабва чашата и я допира до устните си. Водата прелива от устата му и тече по брадата; той се избърсва с опакото на ръката си и се преструва, че се интересува от една ечемичена питка.

— Сама я изпекох — казва му Мюссарат, която дебне жестовете му.

— Защо си създаваш толкова грижи? — промънква той накрая.

— Желая докрай да изпълнявам задълженията си на съпруга.

— Аз нищо не съм искал от тебе.

— Не е необходимо да го правиш.

Тя почти се свлича на рогозката срещу него, издебва погледа му и добавя: — Отказвам да абдикирам, Атик.

— Не е там работата, жено.

— Знаеш колко мразя унижението.

Атик вдига към нея дълбокия си поглед.

— Направил ли съм нещо, което да те е оскърбило, Мюссарат?

— Унижението не е непременно в поведението на другите, понякога то се съдържа в обстоятелството, че сам не можеш да се понасяш.

— Това пък как го измисли, жено? Болна си и толкоз. Имаш нужда да си починеш, да събереш силици. Аз не съм сляп. Живеем заедно от дълги години; ти никога не си се преструвала. Нито пред мене, нито пред когото и да било. Не е необходимо да утежняваш състоянието си, за да ми доказваш несъстоятелни неща.

— Ние живеем заедно от дълги години, Атик, но за първи път имам чувството, че изневерявам на съпружеските си задължения: мъжът ми вече не ми говори.

— Вярно е, че не ти говоря, но не ти се сърдя. Просто съм смазан от тази безкрайна война и от мизерията, която похабява всичко около нас. Аз съм само един надзирател, който не може да разбере защо е приел да пази клетниците, вместо да се занимава със собственото си нещастие.