Читать «Историята на безухия Хоичи» онлайн - страница 3

— Тъй като историята е твърде дълга, коя част биха искали да чуят ваши височества?

— Изпей ни песента за сражението при Дан-но ура, защото тя е най-тъжната — отвърнала дамата.

Тогава Хоичи издигнал глас и запял песента за битката в разгневеното море, като изтръгвал от своята бива чудни звуци, наподобяващи шума на порещи вълните кораби и ударите на весла, бръмченето и свистенето на стрели, виковете и тежките стъпки на воини, звъна на стоманени мечове върху щитове, плясъка, с който съсечените падали сред локви кръв. А в паузите от вси страни до него долитал одобрителен шепот:

— Какъв чудесен музикант! Никога по нашите места не се е чувала такава песен! В цялата империя няма певец като Хоичи!

Окуражен, слепият младеж засвирил и запял още по-прочувствено, а залата притихнала от удивление.

А когато накрая започнал да излива в звуци съдбата на слабите и беззащитните, печалната кончина на жените и децата и гибелния скок на Нии-но Ама с невръстния престолонаследник на ръце, от публиката се изтръгнал ужасяващ стон на мъка и ярост. После всички заридали тъй неистово и безутешно, че слепецът се изплашил от силата на скръбта, която събудил с песента си. Но постепенно печалните вопли стихнали и отстъпили място на дълбока тишина, сред която Хоичи чул отново гласа на придворната дама — роджо. Тя казала:

— Не се и съмнявахме, че свириш изкусно на бива и нямаш равен на себе си в песента, ала не предполагахме, че някой може да достигне съвършенството, което ти ни показа тази вечер. Господарят имаше удоволствието да ни уведоми, че възнамерява да те награди достойно. Но той желае да свириш и пееш пред него всяка нощ в продължение на седмица, след което негово величество ще отпътува оттук към двореца си. Така че утре вечер по същото време ще трябва пак да дойдеш. Ще ти изпратим самурая, който те доведе днес… Има и още нещо, за което ми е наредено да ти съобщя. От теб се иска да не споменаваш никому за посещенията си тук, поне докато трае височайшият престой на нашия господар в Акамагасеки. Тъй като пътува инкогнито, той нареди да не се говори за това… А сега можеш да се върнеш в храма.

След като Хоичи изразил както подобава благодарността си, женска ръка го отвела до изхода, където чакал самураят. Той го придружил до верандата в задната част на храма и там се сбогувал с него.

Почти зазорявало, когато Хоичи се прибрал. Но никой не бил забелязал отсъствието му, защото и настоятелят се върнал късно през нощта. На другия ден Хоичи успял да отпочине добре. Той, разбира се, никому не споменал и дума за необикновеното си приключение.

А в полунощ се явил самураят и го отвел при височайшите особи, където Хоичи отново пял, и то с не по-малък успех. Но този път в храма съвсем случайно открили, че го няма, и когато на сутринта се върнал, настоятелят го повикал и започнал да го кори меко:

— Безпокояхме се за теб, приятелю Хоичи. Опасно е слепец да излиза, и то сам в такъв късен час. Защо не се обади? Щях да пратя някой слуга да те придружи. А и къде беше?

Хоичи отвърнал уклончиво: