Читать «Историята на безухия Хоичи» онлайн - страница 6
Лафкадио Хърн
Щом чул гласа на своя приятел, слепецът си отдъхнал, избухнал в ридания и разказал през сълзи какво му се случило в отминалата нощ.
— Бедният Хоичи! — възкликнал настоятелят. — Аз съм виновен!… Изписахме цялото ти тяло със свещени текстове, но пропуснахме ушите. Оставих това на послушника и допуснах ужасна грешка, че не проверих как се е справил!… Даа, но вече нищо не може да се направи, ами поне да опитаме час по-скоро да излекуваме раните ти… Хайде, горе главата, приятелю! Страшното мина. Онези вече никога няма да те обезпокоят.
С помощта на добър лекар Хоичи скоро оздравял. Мълвата за необикновеното му преживяване се разнесла надлъж и шир и го прославила. Много благородници идвали в Акамагасеки, за да послушат музиката и песните му, и го възнаграждавали богато. Така че той забогатял… Но след случилото се го наричали вече само
Информация за текста
Lafcadio Hearn
The Story of Mimi-nashi-Hôïchi, 1904
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Лафкадио Хърн. Погребаната тайна
ДИ „Народна култура“, София, 1990
Редактор: Дора Барова
Художник: Петър Тончев
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/15511)
Последна редакция: 2010-02-15 21:00:00
1
Решителната битка през 1185 г., която слага край на враждата между двата най-влиятелни по онова време рода: Тайра и Минамото, и завършва с пълна победа за Минамото. — Б.р.
2
Поради двойното четене на йероглифите в японския език — китайско (квазикитайско) и японско, Хейке е тъждествено на рода Тайра, а Генджи — на рода Минамото. — Б.р.
3
Другото име на Шимоносеки. Градът е известен и като Баккан. — Б.а.
4
Вид четириструнна лютня. — Б.пр.
5
6
Да (яп.) — Б.р.
7
Върховен местен феодален владетел. — Б.р.
8
Отворете! (яп.) — Почтително обръщение на самурай към охраната пред портите на владетел. — Б.а.
9
Съпругата на Тайра Кийомори (1118–1181) — главата на рода Тайра.
10
Японското наименование на по-кратката Прагна-Парамита-Хридая сутра. Предмет на кратката и дългата Прагна-Парамита (Превъзходна мъдрост) е доктрината за празнотата на формата, т.е. за нематериалната същност на явленията и нещата. „Формата е празнота, а празнотата — форма. Празнотата не се различава от формата; формата не се различава от празнотата. Това, което е форма, е празнота, това, което е празнота, е форма… Чувство, име, понятие, знание — те са също празнота… Не съществуват очи, уши, нос, тяло и ум… Но когато обвивката на съзнанието се разруши, той (търсещият) се освобождава от всички страхове и недосегаем за промените, се наслаждава на нирвана.“ (Б.а.) На тази идея се приписват и магическите свойства на сутрата, за които се говори по-нататък. — Б.р.