Читать «Историята за любовта на Анете» онлайн - страница 3

Свещенникът се здрависваше с него, учителят го тупаше по рамото, баща му го насърчаваше да им отвръща със същата целеустременост, а всички присъстващи държаха да пият с него за „победа, слава и успех в боя“. Герхард, който беше станал още по-навъсен и мълчалив, изведнъж скочи, грабна чашата си, и докато гостите седяха в мълчаливо очакване, я удари така рязко в масата, че тя се разби на парчета.

— Вие — каза той, — вие… — докато тъмните му блестящи очи се местеха от човек на човек. — Какво ли разбирате и вие от това? — и излезе.

Вечерта и цялата нощ след това той говори разпалено с Анете, като че ли търсеше опора, за която да се задържи, говореше за младост, за цел, за живота. През цялото време той говореше само за нея, но на нея често и се струваше, че като че ли той има нещо съвсем друго предвид.

Следващата вечер той замина обратно за фронта. Но целият ден преди това той се опитваше да остане сам с Анете. Беше като трескав. Не искаше да вижда никого другиго, а само да се разхожда с нея по местата и градините, по поляните край реката, докато не стана време да заминава. На нея той и се струваше интересен и малко я беше страх от него. Когато се сбогуваха, той я прегърна силно и заговори бързо и припряно, все едно беше останало още много неизказано и ненаправено. След това скочи във влака, който вече потегляше.

Четири седмици по-късно той падна убит, а Анете стана вдовица на седемнадесет години.

Войната продължаваше и годините ставаха все по-кървави, докато не остана къща в малкото градче, в която да не носят траур. И съдбата на Анете, за която често се говореше, избледня на фона на по-тежките изпитания пред онова семейство, където бяха загинали и бащата, и синовете. Постепенно и самата тя вече не чувстваше нищо. Беше твърде млада и малкото дни, които бяха прекарали заедно, не и бяха достатъчни, за да гледа на Герхард като на свой съпруг. За нея той беше само приятел от нейната младост, който е загинал, както толкова много други.

Но все пак правеше впечатление, че животът и е станал някак затворен. Всъщност тя вече не търсеше приятелките си от преди, момичешкото в нея го нямаше. А от друга страна тя смяташе, че също толкова малко принадлежи и на света на възрастните, за тях беше все още момиче. И стана така, че тя нямаше представа как да се държи. Твърде много се беше случило и твърде бързо беше отминало.

Но събитията от последните години на войната не и оставяха време за размисли. От сутрин до вечер тя доброволно работеше като медицинска сестра в една болница. Течението на тези времена нахлу и повлия на всички.

После дойде примирието, революцията, опитите за преврат, кошмарът на инфлацията и най-накрая, когато вече всичко беше минало и Анете дойде на себе си, тя почти с учудване откри, че е станала жена на дведесет и пет, без да е обогатила живота си по какъвто и да било начин. Защото тя все още рядко се сещаше за Герхард.