Читать «Историята за любовта на Анете» онлайн - страница 2

През първите месеци Анете не чу почти нищо за Герхард. След това постепенно писмата и пощенските картички зачестиха. Всъщност тя доста се учуди, не можеше да разбере, защо изведнъж се получи така. Но още по-малко разбираше защо всички тези писма, които с месеците ставаха все по-редки, бяха пълни със спомени за общото им детство. Тя очакваше въодушевени описания на смели битки, а не да чете за неща, които вече знаеше и които я отегчаваха.

Бригадата на Герхард понесе ужасяващи загуби при битката за Фландрия. Няколко дни по-късно родителите му получиха само едно кратко известие, в което пишеше, че от двеста души, само той и още двадесет и седем войници, все още не са били ранени. От своя страна Анете получи едно дълго писмо, в което Герхард си спомняше почти със страст за едно майско утро и за белите цветове на черешите зад галерията със сводове край правоъгълния двор на катедралата. Баща му поклати глава, когато прочете писмото. Той се чувстваше длъжен на високите идеали и щеше да бъде щастлив, ако синът му бе показал малко повече геройство. Анете сви рамене и остави гъсто изписаното писмо настрани — тя не помнеше никакво майско утро.

Толкова по-голямо беше учудването и на двамата, когато скоро след това научиха, че Герхард е показал толкова голяма смелост в битката за Фландрия, че е бил награден и повишен в чин.

Известно време след това той се върна в отпус вкъщи, беше пъргав, слаб и загорял от слънцето, съвсем различен от това, което Анете си беше представяла от писмата му. За разлика от словоохотливия му и горд баща, той изглеждаше два пъти по-сериозен, понякога потънал в мисли и някак странно разсеян. Първият път, когато се озова насаме с Анете, след един забележителен, почти безмълвен час, изпълнен с неловко озъртане и директни погледи, изведнъж той взе ръката и и я попита дали да не се оженят. Дори и когато дойде съображението, че са още твърде млади, той продължи да държи на своето по особен твърд и спокоен начин. Той беше на деветнадесет, а тя още нямаше седемнадесет.

Тогава нямаше нищо необичайно в припряните военни женитби и годежи, по някакъв начин те се вписваха във всеобщото въодушевление. След първоначалната изненада Анете бързо свикна с мисълта — тя реши, че би било очарователно, да е първата от техния клас, която се омъжва, а пък и наистина харесваше мъжествения млад офицер, който се беше излюпил от мечтателния Герхард от нейното детство. Повече от това не беше необходимо. Родителите и, заможни, добронамерени и освен това и патриотично настроени, дадоха съгласието си и дори бяха очаровани — сватбата щеше да бъде предлог за голям празник.

Тържеството беше по обед. Следобед повреме на сватбената гощавка се появи извънредно издание на вестника, което съобщаваше за нова голяма победа на източния фронт. Бащата на Герхард поръча да донесат всички налични вестници и прочете със силен глас новината пред гостите. Пленени са десет хиляди руснаци! Гостите изпаднаха в разгулна радост. Държаха се речи, пяха се патриотични песни, а Герхард в сивата си униформа изглеждаше като олицетворението на идеалите, от които всички бяха запленени.