Читать «Историята за любовта на Анете» онлайн

Те бяха съседи и родителите им бяха приятели. Стана така, че двамата израстнаха заедно като брат и сестра. Приключенията на единия бяха и приключения на другия — запуснатите градини, кривите улички, неделите със звън на камбани, ливадите през лятото, здрачът, звездите, уханието и смътната магия на младостта, оставящи те без дъх — всичко това те бяха преживели заедно.

А после всичко се промени. Момичето, хубаво и съзряло по-рано, придоби хладното самообладание на дръзка шестнайсетгодишна госпожица. От откритите и добре познати градини на детската дружба, тя внезапно поподна в сумрака на омайващи тайнства. Младият Герхард Йегер, който доскоро беше по-големият приятел и защитник на нейното детство, сега и се струваше непохватен, много по-малък от нея самата, и дори смешен с нерешителната си умисленост. Тя обичаше хубавите и предвидими неща и не беше трудно да се предскаже какъв би бил животът и — сигурен, спокоен и съвсем обикновен, с достоен за уважение съпруг и здрави деца.

Когато Герхард завърши първия си семестър в университета, двамата вече се бяха отчуждили.

После дойде войната. Треската и опиянението заразиха целия град. Ден след ден все повече гимназисти и начинаещи студенти заменяха пъстрите си студентски шапки за сивите войнишки кепета на доброволците. А младите им лица изглеждаха вече далечни, сериозни, по-възрастни, и все пак младежката им готовност да се жертват, но и все още близки до училищните чинове и клубовете по гребане и вечерните забави — все още прекалено близки до мира, за да имат ясната представа, какво означаваше всичко това и накъде отиваха.

Герхард Йегер беше от първите доброволци. Спокойното, колебливо и склонно към размишления момче се беше преобразило. Изглеждаше озарен от някакъв вътрешен огън, който беше още далече от безмерно опиянените от войната професори. Той и другарите му виждаха във войната нещо повече от бой и отбрана, за тях тя беше великият пробив, който щеше да изчисти остарелите идеали от самодоволно подреденото съществувание и трябваше да подмлади застарелия живот.

И една неделя всички те се сринаха. На гарата имаше много плачещи, възбудени и въодушевени приятели и роднини. Там беше почти целия град. Навсякъде имаше цветя, дулата на оръжията бяха закичени с клонки зеленина, военната музика свиреше, и навсякъде се носеха крясъци и подвиквания. Точно когато влакът тръгваше, Герхард Йегер изведнъж видя Анете до прозореца на купето си. Тя махаше на някого от другия вагон. Той сграбчи ръката и.

— Анете…!

Тя се засмя и му подхвърли останалите и цветя.

— Донеси ми нещо хубаво от Париж!

Той кимна, но не можа да каже нищо друго, защото влакът вече набираше скорост, а на гарата беше настала врява от песни и духова музика. Последният спомен, който му остана, беше развяващата се бяла лятна рокля на момичето…