Читать «История с лъв» онлайн - страница 4

Нямало граници щастието на ямболци. Заточил се един безкраен празник: целият град се извървял да посещава зоологическата градина. И по два пъти на ден дори. Хора от всички възрасти стояли като омагьосани пред клетката на любимия лъв. Децата му подхвърляли бонбони и бисквити, бабичките — сухи кравайчета, а ямболските търговци — цели парцали пастърма. Лъвът, нали променил климата, имал чудесен апетит. Той приемал с благодарност подаръците на гражданите, но неговият лъвчи глад не се задоволявал само с това. Скромната му всекидневна дажба била две магарета на средна възраст…

И сега първостепенна задача на Дружеството за икономическо, културно и историческо издигане на града била да намира всекидневно по две магарета. На този патриотичен призив се отзовала цялата околия и всеки ден към околийския център се нижели кервани от магарета, които били отдавани срещу обикновените пазарни цени.

Минавали дните, минавали месеците, славата на зоологическата градина се носела из цяла България, снимки от нея напечатали по всички вестници, дори един филмов оператор дошъл да я снима. А лъвчето пораснало, та вече и две магарета не му стигалн.

— Нищо, само да ни е живо! То ни е гордостта! — утешавали се ръководителите на дружеството и плащали честно и почтено изяжданите от лъва магарета.

Но изведнъж притокът на магарета от Ямболската околия секнал. Не се мяркали вече тези благородни дългоухи животни, чието поколенне отишло цялото на заколение заради лъва.

Когато било изядено и последното ямболско магаре, даже и онова, което било изложено като експонат в зоологическата градина, Дружеството за икономическо, културно и исторнческо издигане на града изпаднало в паннка. Нямало друг изход, трябвало да се обърнат към ненавистните сливенци. Иначе лъвът ревял по цели нощи и се заканвал, че ако на другия ден не му бъде сервирана обичайната доза магарешко, ще изскочи от клетката и ще изяде ръководството и членовете на дружеството. При подобна съществуваща заплаха ръководството предпочело по-малкото зло и по-търсило помощта на сливенци. А последните, като си рекли: „Сега ни се е паднало!“ — искали баща си и майка си и заради най-краставото муле.

В един сравнително кратък период всчики сливенски цигани си изпродали магаретата и си по-строили къщи. А лъвчето си хапвало, растяло, възмъжавало и като ръмжало, почнало да прави открити намеци за лъвица …

Побелели от тревога на бърза ръка ръководителите на Дружеството за икономическо, културно и историческо повдигане на града.

— Брех, тези сливенци ни поробиха икономически с този лъв. Що ни трябваше на баир лозе!

И в оная съдбоносна нощ сърцата им се късали от жалост, но те взели такова решение, защото не им оставало нищо друго, освен да върнат лъва в София. Повторно била изпратена делегация в столицата. Но съответните ведомства се дърпали и отказвали приемането на лъва.

— Ние си имаме установен ред! — аргументирали се те. — Бюджетът ни е вече утвърден, а относно вашия лъв не са предвидени никакви средства за издръжка и до Нова година ние не можем да му осигурим нито храна, нито клетка. Пък и другата година не се знае…