Читать «История с лъв» онлайн - страница 5
Радой Ралин
Хеле след дълги молби и ходатайства ямболци успели да измолят след Нова година лъвът да бъде прибран отново в Софийската зоологическа градина.
Към края на годината дружеството било закрито, защото всичките му финансови ресурси били изядени от царя на животните. А на Нова година, преди още да заглъхнат първите топовни салюти, известязащи големия празник, лъвът бил натоварен във влака и откаран в София.
Така завършила историята на Ямболската зоологическа градина. Другите животни не станало нужда да бъдат премествани — те били междувременно изядени от лъвчето …
Историята, както всяка исторня, бързо преминала в архивата на човешката памет и се забравила. Започнала войната, на хората от градове и села съвсем не им било до шега. Но след ужасите и изпитанията дошъл денят на разплатата.
Тогава най-престарелият, но и най-закоравелият и последователен член на някогашното Дружество за икономическо, културно и историческо издигане на града, който иначе стоял далече от борбите на плебеите, се изправил пред празнуващия народ и извикал:
— Фашизмът беше враг на културата! Той ни отне нашето най-скъпо и най-видно културно достояние — зоологическата градина! Фашизмът падна, искаме си лъва!…
По-нататък не е известно дали лъвът е бил даден обратно. По-важното е обаче, че всички посетители на зоологическата градина, посрещачн и изпращачи на лъва, поискали да бъдат признати за пострадали от фашизма и да им се отпусне народна пенсия. С което градът си повишил борческия актив.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мартин Митов
Публикация:
„Разкази за всички. Антология Стършел“, Партиздат, С. 1986
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5953]
Последна редакция: 2008-04-03 13:00:00