Читать «История с лъв» онлайн - страница 3

Само Делиминкоолу часовникарят, нали си бил пернат в устата, изтърсил направо:

— Ама че селскостопанска изложба сте направили! Защо не ни казахте отначало, времето си да не губим. Ако е до магарета, и в Сливен си имаме магарета. Хич ти, така ли се прави менажерия? Де ви е лъвът бе, аланкоолу? …

Ямболци пожълтели от яд, но какво биха могли да му отговорят, прав си е човекът, може ли зоологическа градина без лъв?

Вечерта, след като изпратили неприятните гости, веднага се събрали всички членове на Дружеството за икономическо, културно и историческо издигане на града. Как да се махне това срамно петно от челото им, как да се натрие носът на надменните сливенци? Мислили, разсъждавали, предлагали, говорили, решили: няма друг изход, трябва да търсят лъв, ако ще и в Африка да се ходи.

Избрали една внушителна делегация и още същата нощ я изпратили в София. В столицата били обиколени всички по-видни хора, ямболци и ямболски зетьове. Заедно с тях образували една още по-внушителна делегация, която започнала да посе щава всички министри, председателя на Народното събрание, та дори стигнала чак до двореца. Категорични били ямболци в исканията си:

— Нашият град няма два пътя за развитие! Или ще получи лъв за зоологическата си градина, или по-добре да бъде срутен до основи!

Един втори Помпей или Картаген били съвсем нежелани в нашето цивилизовано време, затова управници и царедворци кандисали и обещали: младото лъвче от Софийската зоологическа градина ще бъде предадено за вечни времена на втората в България и първа и единствена в провинцията зоологическа градина.

Ямболският вестник отново излязъл в извънредно издание. През цялата първа страница изпъквало заглавие с афишни букви: „Ямбол има свой лъв!“

А пребиваващата в столицата победоносна ямболска делегация се качила на влака едва тогава, когато със собствените си очи видяла лъва готов за експеднране.

Най-сетне в щастливия град пристигнал влакът с делегацията и специалният вагон клетка с лъва. Пред гарата бил устроен масов митинг, придружен с молебен. Няколко попа отслужили молитви, за да дава всевишният дългоденствие на лъва, а в същото време агентите на застрахователните дружества вече застраховали гражданите срещу ухапване и изяждане от лъв.

Лъвът бил тържествено откаран в новото му находище — Ямболската зоологическа градина. Още на другия ден неговата гривеста муцуна била фотографирана и отпечатана в огромни плакати, под които се мъдрел настойчивият апел: „Посетете Ямболската зоологическа градина!“

За сливенци настанали дни на всенароден траур и национален погром. Такова отчаяние обзело правоспособното мъжко население, че то се пропило и свършили наведнъж всичките двадесет-годишни резерви на кооперация „Шевка“. А Делиминкоолу бил подложен на всеобщо поругание н неудържими нападки:

— Едно куче, като не знае да лае, вкарва вълка в кошарата! Ти, вместо да изпишеш вежди, очите ни извади. Кой те биеше по устата да им споменаваш за лъв. Нека се гордеят сега, а ние ще ядем трици…