Читать «История с лъв» онлайн - страница 2

Ямболци изоставили решението да прокопават града за издирване на старини — ами ако открият някоя нова подобна минерална вода … Една друга щастлива идея озарила умовете на нотабилите… По това време Ямбол наистина се славел като град с кай-големия и най-подредения парк в страната, който достойно съперничел на столичната Борисова градина. Защо да не се открие един зоологически кът в Ямбол? Още повече че градските първенци били чели по вестниците как всички градски паркове на големите европейски културни центрове имат своя зоологическа градина.

Идеята била начаса прегърната и започнала незабавно да се провежда в изпълнение. Не минал месец, не минали два, когато сливенските културтрегери и общественици получили една луксозна покана, която ги докарала до пълно отчаяние. Върху тази покана с позлатени калиграфски букви било написано, че Ямболското дружество за икономическо, културно и историческо издигане на града има честта (направо злобата!) да ги покани за откриването на новосъздадената — първа в провинцията! — Ямболска зоологическа градина. С вензел — ЯЗГ!

Никак не им се искало на сливенци да присъствуват на собственото си погребение, колкото и тържествено да бъде то, но доброто им възпитание и наследственото им достойнство ги принуднло да образуват една внушителна делегацпя и да посетят ненавистния им Ямбол. Чувствувайки се вече победители, този път ямболци били безкрайно любезни и уредили небивало посрещане на своите съседи. Дали им еднн пищен банкет, гостили ги, поили ги, речи им държалн, после ги повели към градската градипа. Вървели сливенци с изтръпнали сърца, просто очи не могли да вдигнат от земята. Едва когато стигнали до местонахождението на тъй наречения зоокът, преборили се със себе си, намерили сили и все пак погледнали с единия крайчец на дамлясалото си око. И мъката им изведнъж се изпарила. Ето каква гледка се открила пред тях:

Всред една широка полянка, заградена от всички страни с дървета, били разположенн към двадесетина клетки. В един капан, голям колкото половин човешки бой, били затворени два тлъсти плъха и пет-шест пискливи мишки. В съседство с тях в друг, по-голям капан бил затворен един измършавял котор с кръвясали очи. По-нататък се намирала клетка, в която се разхождали най-разлнчнородестн кучета — овчарско, ловджийско, кутре, вълча порода. Другата клетка държала затворена една коза, третата — една овца, четвъртата — едно теле, петата — един бик, шестата — един кон, седмата — един катър, осмата — едно магаре, деветата — един бивол… И така нататък. От другня край на полянката се виждал доста широк курник, в които каканижели две мисирки, рушкали няколко кокошки, перчел се един гащат петел, писукали новоизлюпенн пиленца, суетно се оглеждала някаква юрдечка, а два-три бели заека с червени очи гризкали моркови.

Настанал най-щастливият миг за сливенци! Те изгледали победоносно ямболските търговци със златните верижки на жилетките. Най-старият сливенски общественик Илия Гудев обидено закашлял в кърпичката си. Но нали всички били възпитани и деликатни хора, изредили се да поздравяват ямболцп за прекрасната инициатива.