Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 227

„На никого не съм потрябвала. Но и на мен никой не ми е потрябвал — усмихна се тя и женската й гордост, измъчена от компромиси, разпери копринени криле. — Жалко само, че няма да видя физиономията ти, когато дойдеш тук, след като си свършиш работите…“

Доктор Жучилин, съпоставяйки червено-сините кръгчета в Светланиното дневниче с датите на записките, черните кръстове с молив и своите предписания, размишляваше за могъщата биохимия, която, щом се препънела на някое стъпало, изхвърляла в мозъка на горкото момиче тайнствени вещества, каращи я да търси смъртта.

„Толкова години я водих и не я удържах“ — тъгуваше Жучилин.

64

Адресът беше написан на кашона с черен флумастер — улица „Шокалски“, номер, апартамент и името на получателката — Циля Соломоновна Шмук. Оказа се, че през тези дни Шурик е похарчил парите почти до последната копейка, определено нямаше за такси, но и през ум не му минаваше да поиска от Веруся. Кашонът не се побираше в никаква чанта. Шурик го овърза с въже и тръгна с обществения транспорт — с прехвърляне в метрото и още два автобуса. Имаше и доста път пеша от автобусната спирка. Кашонът беше лек, но въжето се оказа толкова слабо, че при качването в автобуса се скъса и последните сто метра Шурик го носи на гръб за възторг на всички срещнати хлапета.

Качи се на петия етаж и позвъни на вратата. Отвътре попитаха кой е. Той каза, че носи пратка от Ерусалим. След дълго туткане и дрънчене на вериги вратата се отвори и се подаде дребна гърбава бабичка:

— Моля, влезте, Туся ми писа, че ще пристигне приятелката й Лиля, а дойдохте вие. Нима тя не можа лично да ме посети?

— Вече отлетя за Токио — обясни Шурик, притискайки кашона до гърдите си.

— Нали това казвам: нима не можа да дойде, преди да отлети за Токио? Защо стоите, влизайте и отворете кашона.

Видът на бабичката беше приветлив, но тонът — кавгаджийски. Шурик сложи кашона на една табуретка. Циля Соломоновна му подаде нож:

— Какво стоите? Отваряйте!

Шурик разряза залепените картони и бабичката се шмугна в кашона. Започна да измъква — Шурик не повярва на очите си — разноцветни чилета вълнена прежда, намотани, както го правеше преди незапомнени времена баба му, когато бе превръщала две стари жилетки в една нова. Това беше пъстрото богатство на бедните и старицата опипваше чилетата с видимо удоволствие.

— Ау — подвикваше тя, — какви оцветители имат там! Погледнете само червения! Ами жълтичкия!

Най-сетне тя измъкна от кашона всичко, до последния конец — на дъното имаше и някакви малки кълбенца и просто конци.

— А къде е това? — строго попита тя Шурик.

— Кое? — учуди се Шурик.

— Ами това де, описът. В пратката винаги се слага опис, нали?

Шурик не разбираше, взираше се в нея с ококорени очи.

— Какво ме гледате така? Има пощенски списък, опис, в който е изброено всичко. Наименование на стоката, количество, цена. Виждам, вие никога не сте получавал пратки от чужбина.

— Не съм получавал — съгласи се Шурик. — Но това не е пристигнало по пощата. Донесе го със себе си Лиля Ласкина. Тя е летяла от Ерусалим до Париж, после до Москва, а от Москва излетя за Токио.