Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 225

По-голямата размаха мигли както пеперуда — крилата си, тихо каза „благодаря“ и двете изчезнаха, стиснали в ръце скъпоценните подаръци. Лиля захапа пирожката си. Изпод зъбите й плисна мазна струя право в лицето на Шурик. Той избърса мазнината, засмя се. И Лиля се закиска със своя детински смях. Пирожките бяха невероятно вкусни, а Шурик и Лиля — гладни като вълци. Изядоха по две и изпиха по две чаши чай. А после стопанинът им донесе чинийка с две малки кубчета баклава.

— O, compliments! — засмя се Лиля, сложи в устата си сладкото кубче, а на тръгване помаха с ръка на стопанина и му каза нещо на съвършено непознат език.

Той се сепна и отговори без усмивка и изобщо абсолютно безизразно.

— Какво му каза? — попита Шурик.

— Казах му на арабски много красива фраза, нещо като: „Нека вашето добро да ви се връща“.

Тръгнаха към хотела, пак пеша и пак без да бързат. Шурик не беше спал втора нощ. Състоянието му беше странно, всичко наоколо беше някак нестабилно и с намалена плътност. Сякаш бутафорно. И тялото му беше по-леко от обикновено, сякаш потопено във вода.

— Усещаш ли някаква необикновена лекота? — попита той Лиля.

— И още как я усещам! Само да не забравиш да занесеш кашона — спомни си Лиля.

С кръгове и зигзази стигнаха до хотела. Шурик не си носеше паспорта и не го пуснаха в стаята. Лиля се качи и той доста време я чака във вестибюла. После тя се появи с други дрехи: сега фланелката й беше червена, а не черна, и си бе сложила червено червило на устните. Така изглеждаше като малко момиченце, задигнало козметиката на майка си. Носачът донесе куфара и кашона. Пристигна таксито. Тя даде на носача бакшиш. Шурик не бе успял да вдигне куфара, когато тя направи ловък жест с пръсти и шофьорът постави в багажника куфара и кашона.

— Значи така, пътьом ще оставим кашона у вас. Адреса съм написала върху него.

Те седнаха един до друг на задната седалка. Косата й миришеше на сапун или пък на шампоан и в този аромат имаше нещо напомнящо парфюма, с който се бе пръскала баба му. Разбира се, френски парфюм. Той вдишваше този аромат, стараеше се да напълни с него белите си дробове и повече да не го издиша, мислеше — и същевременно си забраняваше да мисли, — че сега всичко ще свърши.

Спряха пред блока. Лиля попита дали трябва да се качи с него, за да се сбогува с Вера Александровна. Шурик поклати глава и отнесе кашона.

В Шереметиево се сбогуваха за втори път в живота си. Преди да се измъкне зад граница, тя се повдигна на пръсти, той се наведе и се целунаха. Беше дълга, истинска целувка, от онези, преди които дълго обикаляш улиците, без да смееш да докоснеш крайчец на дреха и връхчета на пръсти. Отначало беше благоговейна, а после се превърна във фуния, през която единият се преливаше в другия, и тази целувка не беше обещание за нещо бъдещо и голямо, а самото то — и разрешение, и завършек… Шурик прокара език по зъбите на Лиля и със самия език почувства тяхната белота и гладкост, и разбра, че тя си бе изправила онези предни зъбки, които бяха леко издадени напред и й придаваха прелестта на маймунка.