Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 228

— А какъв човек е тази Лиля Ласкина? Откъде накъде ще й се доверявам без опис? Вас ви виждам, почтен човек — евреин ли сте? А на тази Ласкина и очите й не съм виждала, може да е взела половината за себе си? Туся изобщо не разбира от хора, вечно я мамят. Добре де, да оставим това, виждам, че и вие нищо не разбирате.

Бабичката бръкна в ръкоделната кутия, изрови от нея връзка ключове, отключи едната вратичка на голям старинен шкаф, пъхна се вътре и извади увит в марля предмет, който приличаше на три завързани една за друга торти.

— Ето — тържествено произнесе тя и започна да развързва марления възел отгоре…

Извади от пакета три вълнени жилетки, всичките новички, всичките космати.

— Е, кога тази Лиля ще си тръгва обратно?

— Тя отиде там по работа. Не знам кога ще се връща. И не мисля, че пак ще спре в Москва.

Бабичката се смая:

— Тоест как така? Донесла е преждата, а няма да занесе жилетките?

Шурик поклати глава.

— Младежо! Правилно ли ви разбрах? Излиза, че е донесла преждата, хайде добре, без опис, но я е донесла, а няма да отнесе жилетките? Ами за какво ми е тогава тази прежда? Тогава нищо не ми трябва! Можете да си я вземете тая ваша прежда!

— Не, Циля Соломоновна, не мога да взема вашата прежда — решително каза Шурик.

— Ще я вземете! — развика се бабичката, цялата зачервена.

Но Шурик неочаквано се разсмя:

— Добре, ще я взема! И ще я занеса на най-близкото бунище. Не ми трябва вашата прежда!

И тогава бабичката се разплака. Седна на диванчето и зарони горчиви сълзи. Той й донесе вода, но тя не пожела да пие и само забърбори, хлипайки:

— Вие не можете да ни влезете в положението. Никой не може да ни влезе в положението. Никой не може да влезе в ничие положение!

После спря да плаче, спря рязко, без никакъв преход, и веднага зададе делови въпрос:

— Кажете, вие ходите ли на „Арбат“?

— Ходя.

— Нали знаете там магазина „Всичко за ръкоделието“?

— Честно казано, не го знам — призна Шурик.

— Има там такъв. Ще отидете в него и ще ми купите кука. Ще ви покажа каква. Нали виждате, моята кука се счупи. Номер двайсет и четири. Двайсет и втори не ми върши работа. Разбрахте ли ме? Двайсет и четвърти, нито грам по-малко! И ще я донесете тук. Аз не излизам от къщи, така че по всяко време.

Шурик вървеше към автобусната спирка по алея, обградена с тънки жълтеещи дървета, и се усмихваше. Лилка беше заминала и най-вероятно никога вече нямаше да се върне. Но му беше хубаво като в детството. Чувстваше се щастлив и свободен.

65

Самолетът излетя плавно и мощно. Лилка затвори очи и веднага задряма. После стюардесата донесе напитки. Лиля извади от чантата си тефтер. Отвори го. Всичко записано в него беше на иврит. Тя извади от кожената примка тънка химикалка и записа на руски:

„Идеята да се отбия в Москва беше гениална! Градът е просто чудо! Съвсем роден. Шурик е трогателен, страшно, и още ме обича, което е просто невероятно. Сигурно никой не ме е обичал така, може и да не ме обикне. Ужасно нежен и абсолютно асексуален. Някак старомоден. И изглежда ужасно — състарен, надебелял, трудно е да си представи човек, че е само на трийсет. Живее с майка си, някаква овехтялост и прах. За годините й дори много си я бива, дори е елегантна. У тях ядох страхотни ястия, също старомодни. Странно нещо — в магазините празно, а на масата — рогът на изобилието. Интересно дали Шурик има някакъв личен живот? Май няма. Трудно мога да си го представя. Но, общо взето, у него има нещо особено — сякаш е малко нещо светец. Но е абсолютен мухльо. Господи, колко влюбена бях в него! Насмалко да остана заради този човек. Какво щастие, че тогава заминах. А можеше и да се омъжа за него! Горкият Шурик.